Джеймс Купър - Прерията

Неотдавнашните събития донесоха на Големите прерии широка известност и сега четем за пътешествия из тях така, както преди половин век четяхме разказите на преселниците, успели да стигнат Охайо и Луизиана. Характерно за епохата е, че вече се обсъжда оживено къде точно през тия обширни равнини да се прокарат железопътни линии и такъв проект сега не изглежда неосъществим.

С тази книга завършва животоописанието за Кожения чорап. Изморен от годините, той не е вече ловец и воин, а е станал трапер на Великия Запад. Ударът на брадвата го е прогонил от любимите му лесове и в безнадеждното си примирение със съдбата той е потърсил убежище из голите степи, които се простират чак до Скалистите планини. Тук той прекарва последните години от живота си и умира така, както е живял — философ-отшелник, с някои малки недостатъци и нито един порок, честен и естествен като самата природа, на която принадлежи.

Много се говори и писа на времето дали да се присъединят обширните земи на Луизиана 2 2 През 1803 г. Франция продала на САЩ за 15 милиона долара днешна Луизиана, която била получила от Испания по мирния договор от 1801 г. — Б. пр. към и без това вече огромните и само наполовина заселени територии на Съединените щати. Но когато разгорещеността на спора попремина и съображенията на различните групировки отстъпиха пред по-широки възгледи, разумността на тази мярка получи всеобщо признание. Скоро и на най-ограничените умове стана ясно, че макар природата да е поставила пустинята като преграда за разпростирането на нашето население на запад, благодарение на тази мярка ние станахме владетели на един пояс от плодородни земи, които иначе, във водовъртежа на събитията, можеха да преминат в ръцете на някой друг съпернически нам народ. Тя ни направи единовластни господари на цялата обширна вътрешна област и постави изцяло под наш контрол безбройните диви племена, живеещи по нашите граници; изглади разните спорове за права и вдъхна на народа чувство за увереност; откри хиляди пътища за вътрешната търговия и излаз към водите на Тихия океан; и ако някога се наложи да се раздели по мирен начин тази огромна държава, същата мярка ни осигурява съсед, който има с нас общ език, обща религия, общи институции и, да се надяваме, същите представи за справедливост в политиката.

Покупката стана в 1803 г., но чак на другата пролет предпазливият испански губернатор, който управляваше тази област от името на своя европейски монарх, се реши да признае правата на новите собственици или поне да им позволи да влязат в нея. Ала едва-що завърши формалното прехвърляне и бе призната новата власт, цели пълчища от ония неспокойни души, които постоянно бродят из низините на американското общество, нахълтаха в горските дебри по десния бряг на Мисисипи със същата безгрижна смелост, която вече бе подтиквала мнозина от тях в неуморното им придвижване от крайатлантическите щати към източните брегове на Бащата на реките 3 3 Така се нарича Мисисипи на някои индиански езици. Читателят ще добие по-правилна представа за значителността на тази река. ако си спомни, че Мисури и Мисисипи са всъщност една река. Общата им дължина е около четири хиляди мили. — Б. а. .

Трябваше да мине доста време, докато многобройните богати колонисти от южната провинция се слеят с новите си сънародници; в замяна на това обаче малочисленото и бедно население на по-северната област бе почти незабавно погълнато от водовъртежа на многолюдната и стремителна емиграция. Неудържима след първоначалните успехи, тази вълна бе спряна за малко, но после неочаквано получи нов силен тласък. Трудностите и опасностите на предишните набези бяха забравени, когато пред тези предприемчиви хора се откриха безкрайните и неизследвани земи с всички техни въображаеми и действителни богатства. Последиците бяха такива, каквито лесно могат да се предвидят, когато пред очите на един народ, закален в трудни начинания, се яви толкова съблазнителна перспектива.

Хиляди хора от по-старото поколение в щатите, които тогава се наричаха нови 4 4 Всички щати, приети в Американския съюз след революцията, се наричаха нови, с изключение на Вермонт, който имаше права на независимост още преди войната, но те бяха признати едва по-късно. — Б. а. , се отказваха от радостите на тъй трудно завоюваното благополучие и предвождайки дълги върволици от свои потомци, родени и израсли в горите на Охайо и Кентъки, се впущаха в дълбините на материка, за да търсят това, което на прозаичен език можем да наречем естествена и по-подходяща среда. Между тях беше известният смелчак и горски скитник, който пръв бе проникнал в дебрите на втория от гореспоменатите щати. Този безстрашен н уважаван старец извършваше сега последното си преселение, оставяйки безкрайната река между себе си и множеството, привлечено от успеха му, за да намери ново тихо пристанище, тъй като старото, стеснено от законите на човешкото общество, бе загубило цената си в очите му. 5 5 Става дума за полковник Бун, основоположника на Кентъки. Този почтен и безстрашен пионер на цивилизацията на 92-годишна възраст се пресели в нови земи на триста мили западно от Мисисипи, понеже намираше гъстотата на населението — десет души на квадратна миля! — твърде притеснителна. — Б. а.