Джеймс Купър - Прерията

— Иде нашият ред — каза траперът, който забелязваше и най-малката подробност, и най-малкия признак на враждебност в поведението на индианците. — Сега ще почнат да ни разпитват; и ако разбирам нещо от такива работи, най-добре ще бъде да определим един, който ще говори, тъй че да няма противоречия в показанията ни. Освен туй, ако заслужава да се послуша съветът на един грохнал и окаян осемдесетго-дишен ловец, бих казал: трябва да изберем оня от нас, който най-добре познава нрава на индианеца, а и да разбира що-годе езика им. Знаеш ли езика на сиуксите, приятелю?

— Оправяй се сам с кошера си — промърмори сърдито пчеларят — Не зная бива ли те за друго, старче, ала умееш да бръмчиш.

— Такива са младите: говорят прибързано и необмислено — отвърна невъзмутимо траперът. — Едно време, момко, и моята кръв беше като твоята — буйна и гореща. Но каква полза на моите години да говоря за глупава смелост и безразсъдни дела? На побеляла глава й прилича хладен ум, а не самохвален език.

— Прав си, прав си — прошепна Елен. — Сега си имаме други грижи! Ето иде индианецът, който вероятно ще ни разпитва.

Девойката не се излъга — страхът бе изострил сетивата й. Още, не се бе доизказала и един висок полугол червенокож се приближи до мястото, където стояха, загледа се за минута безмълвно в тримата, доколкото му позволяваше слабата светлина, и издаде няколко хрипкави, гърлени звука — обичайни приветствени думи на неговия език. Траперът отговори доколкото можеше, очевидно сносно, защото другият го разбра. Като се пазим да не бъдем упрекнати в педантизъм, ще се постараем, да предадем съдържанието и по възможност формата на последвалия диалог.

— Нима бледоликите са изяли всичките си биволи и са одрали кожите на всичките си бобри? — поде индианецът, като помълча малко след размяната на приветствия, както изискваше приличието. — Затова ли са дошли да броят колко дивеч е останал в земите на пеоните?

— Едни от нас идват да купуват, други — да продават — отговори траперът. — Ала и едните, и другите няма да стъпят вече тука, ако чуят, че е опасно да се приближават до жилищата на сиуксите.

— Сиуксите са разбойници и живеят сред снеговете. Защо да говорим за народ, който е толкова далеч, когато сме в страната на пеоните?

— Ако пеоните владеят тази земя, тогава бели и червенокожи имат тук равни права.

— Нима бледоликите не са награбили достатъчно от червенокожите, та идвате толкова далеч с лъжата си? Аз вече казах, че тази земя е ловно поле на моето племе.

— Аз имам не по-малко право от теб да бъда тук — възрази траперът с невъзмутимо спокойствие. — Няма да кажа всичко, което мога да кажа — по-добре да мълча. Пеоните и белите са братя, а сиуксът не смее да си покаже лицето в селото на вълците.

— Дакотите са мъже! — извика яростно дивакът; забравил в гнева си, че се представя за пеони, той се нарече с най-гордото от имената на своето племе. — Дакотите не знаят страх! Говори, защо си оставил селищата на бледоликите и си дошъл толкова далеч?

— Много пъти по време на племенен съвет съм виждал изгрева и залеза на слънцето и съм чувал думи на мъдри хора. Нека дойдат вашите вождове и устата ми няма да млъкне.

— Аз съм великият вожд! — каза червенокожият, давайки си вид на оскърбено достойнство. — Да не ме помисли за асинибоин 13 13 Сиксикау — чергар. — Б. пр. ? Уюча е прочут воин, комуто всички вярват.

— Не съм толкова глупав да не мога да позная един тъмнолик тетон 14 14 Тетони — едно от племената на дакотите; Купър употребява названията „сиукси“, „дакоти“ и „тетони“ като синоними. — Б. пр. ! — каза траперът с хладнокръвие, което правеше чест на нервите му. — Стига! От тъмнината не виждаш, че косата ми е побеляла!

Индианецът очевидно разбра, че си е послужил с твърде плитка лъжа, която не може да заблуди опитен човек като събеседника му, и си заблъска главата каква още хитрост да измисли, за да постигне истинската си цел, когато някакво леко раздвижване сред отряда изведнъж обърка плановете му. Той се огледа, сякаш се страхуваше да не му попречат внезапно, и каза с по-естествен от преди глас:

— Дай на Уюча от млякото на Дългите ножове 15 15 Дълги ножове или Големи ножове — така индианците наричали американците заради сабите им. Мляко на Дългите ножове — ракия. — Б. пр. и той ще възхвали името ти в ушите на великите хора от своето племе.

— Стига! — повтори траперът, пропъждайки го с жест на дълбоко отвращение. — Вашите млади войни споменават името Матори. Моите думи са за ушите на вожд.