Джеймс Купър - Прерията
Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Купър - Прерията» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.
- Название:Прерията
- Автор:
- Жанр:
- Год:неизвестен
- ISBN:нет данных
- Рейтинг книги:5 / 5. Голосов: 1
-
Избранное:Добавить в избранное
- Отзывы:
-
Ваша оценка:
- 100
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
Прерията: краткое содержание, описание и аннотация
Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Прерията»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.
Прерията — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком
Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Прерията», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.
Интервал:
Закладка:
Траперът се засмя както винаги беззвучно, промърмори си под нос нещо и се обърна към вожда.
— Нека дакотът си отвори широко ушите — рече той, — за да влязат в тях големи думи. Неговият приятел, Големият нож, е дошъл с празни ръце и казва, че тетонът трябва да ги напълни.
— Уег! Матори е богат вожд, господар на прериите.
— Той трябва да даде тъмнокосата.
Веждите на вожда се сбърчиха така застрашително, като че ли скватерът всеки миг щеше да заплати за своята дързост; но той изведнъж си спомни как трябва да се държи и отвърна лукаво:
— Девойката е много лека за ръцете на такъв юначага. Аз ще ги напълня с бизони.
— Той казва, че му трябва и светлокосата, в чиито жили тече неговата кръв.
— Тя ще стане жена на Матори. Тогава Дългият нож ще бъде баща на вожд.
— А иска също и мен — вметна траперът, като направи един от ония изразителни жестове, с помощта на които туземците се обясняват почти така лесно, както с помощта на езика, и в същото време се обърна към скватера, за да покаже, че думите му са предадени вярно. — Той иска и мен, жалкия, немощен трапер.
Дакотът с дълбоко съчувствие прегърна стареца през рамо, преди да отговори на това трето и последно желание.
— Моят приятел е стар — каза Матори — и не може да издържа на дълъг път. Той ще остане при тетоните, за да се учат на мъдрост от словата му. Кой сиукс има език като моя баща? Никой. Нека словата му бъдат много благи, но и много ясни. Матори ще даде кожи и бизони. Ще даде жени на младите бледолики, ала не може да даде никоя от тия, които живеят под неговия покрив.
Смятайки този лаконичен отговор за напълно достатъчен, вождът тръгна към чакащите го съветници, но изведнъж се върна и като прекъсна трапера, който превеждаше думите му, добави:
— Кажи на Големия бизон (така вече бе кръстен Ишмаел от тетоните), че ръката на Матори е винаги отворена. Погледни — додаде той, сочейки загрубялото, набръчкано лице на Естър, която слушаше внимателно, — жена му е много стара за такъв велик вожд. Нека я махне от своя дом. Матори го обича като брат. Той наистина му е брат. И ще получи най-младата от жените на тетона. Тачичена, гордостта на младите дакоти, ще му готви еленско месо и много храбри воини ще го гледат със завист. Кажи му, че дакотът е щедър.
Изключителното хладнокръвие, с което тетонът завърши това смело предложение, порази даже обиграния трапер. Неспособен да скрие изумлението си, старецът гледаше мълчаливо подир отдалечаващия се индианец и не се опита дори да продължи прекъснатия превод, докато Матори не изчезна сред тълпата воини, които толкова дълго и както винаги така търпеливо очакваха завръщането му.
— Вождът на тетоните отговори съвсем ясно — продължи старецът. — Той няма да ти даде дамата, на която, сам Господ би казал, ти имаш толкова право, колкото вълкът — на агнето. Няма да ти даде девойката, която наричаш своя племенница; тук, трябва да призная, не съм много уверен, че правдата е на негова страна. Освен това той направо отказва да ти предаде и мен, колкото и да съм жалък и нищожен. И ми се струва, че не постъпва толкова неразумно, тъй като по много причини аз не бих тръгнал на далечен път с теб. Ала ти прави предложение, което е редно и уместно да узнаеш. Тетонът казва чрез мен — тук аз съм само негова уста, затова не отговарям за греховните му думи — че тази добра жена вече не е млада и красива, тъй че навярно ти е омръзнала като съпруга. Затова те съветва да я изгониш от жилището си и когато то опустее, ще ти изпрати на нейно място любимката си или по-право тази, която му е била любимка — Скокливата кошута, както я наричат сиуксите. Е, нали виждаш, съседе, макар че червенокожият смята да задържи собствеността ти, той е готов да ти даде нещо в замяна, за да не бъдеш ощетен!
Ишмаел слушаше тези отговори на исканията си с растящо негодувание, което у такива бездушни хора преминава понякога в най-буйна ярост. Дори се престори, че тази глупава мисъл — да смени изпитаната си стара другарка с по-крехка опора, младата Тачичена — го разсмива, макар че смехът му прозвуча глухо и неестествено. Но Естър не намери нищо смешно в това предложение. Като си пое дъх, сякаш че се задушаваше, тя закрещя колкото й глас държи:
— Хайде де, къде се е чуло и видяло индианец да сключва и да разтрогва бракове, да посяга на правата на омъжени жени! Да не мисли, че жената е прериен звяр и трябва да се прогони от селото с кучета и пушки? Нека излезе тук най-смелата от неговите скуоу, да видим на какво е способна. Може ли да се похвали с деца като моите? Тоя червенокож крадец е зъл тиранин и, мога да добавя, нагъл мошеник. Иска да се разпорежда в чужди домове! За него една порядъчна жена и една фръцлива хлапачка е все едно и също. А ти, Ишмаел Буш, баща на седем сина и още толкова дъщери, за всичко друго си отваряш мръсната уста, само не и да го наругаеш! Нима ще опозориш бялата си кожа, семейството и страната си, като смесиш своята бяла кръв с червена и наплодиш мелези! Много пъти те е изкушавал дяволът, мъжо мой, но никога досега още не ти е поставял такава хитра клопка. Върни се при децата си, драги, върни се и помни, че не си мечка стръвница, а християнин и, слава Богу, мой законен мъж!
Читать дальшеИнтервал:
Закладка:
Похожие книги на «Прерията»
Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Прерията» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.
Обсуждение, отзывы о книге «Прерията» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.