Чарлин Крос - Дамата на лорда

Само преди един час, докато англичаните бяха чакали под дъжда, кланът Морган се бе веселил в същата тази зала. Масите се бяха огъвали под тежестта на подноси с месо, купи със зеленчуци и грах. Кафяв хляб и сирене бяха преминавали от ръка в ръка, последвани от сушени плодове. Вино и бира се бяха лели в изобилие, но никой не бе пил твърде много.

Когато всички се бяха нахранили, залата бе почистена, покривките — свалени от масите, новите пейки подменени със стари. Не бе останала и следа от разкошната вечеря, освен може би леката миризма на печено месо.

— Кажи на жените да поднесат котлите и сладкишите. Време е да нахраним гостите си.

— Ние ли? — попита Девин. — Нали нямаш намерение да прислужваш лично на саксонците?

— Напротив, точно това смятам да направя.

— Чандра, трябва да се увериш, че като го правиш, не се поставяш в опасност.

— Той не знае коя съм аз, така че не виждам какво може да ме заплашва. Той и хората му са изморени и вероятно няма да внимават какво говорят. Може би ще успея да разбера какво търси той тук. — Тя погледна към другия край на завесата, където чичо й се спотайваше в сенките, а зад него стояха четири дузини бойци. — Пък и Седрик го гледа както ястреб гледа заек. Англичанинът не е глупак. Той знае, че го наблюдаваме. Няма да има проблеми — не точно сега.

Девин се вгледа в братовчедка си. Той бе забелязал интереса на англичанина към нея. Очевидно Монтбърн смяташе Чандра за обикновено момиче, което след малко увещания може да използва за развлечение. Ако Седрик усетеше това, английският разбойник скоро щеше да бъде кастриран.

— Искам да те предупредя за нещо, братовчедке прошепна й той. — Саксонецът те гледа похотливо, затова, когато си близо до него, не му давай да те докосне. Чичо ти няма да позволи подобни волности. Внимавай, ако не искаш в залата да настане кървава баня, каквато кланът Морган не помни.

Похот? Думата отекна в съзнанието на Чандра. Докато гледаше как Девин се отправя към кухнята, за да нареди на жените да поднесат храната, тя размишляваше върху думите му.

Разбира се, Чандра бе забелязала интереса в очите на англичанина по време на първата им среща, но бе решила, че той е по-скоро проява на мъжката му суета. Думите му за подновяване на запознанството им бяха изречени с прелъстителен тон, който не бе останал незабелязан от никого, но въпреки това Чандра бе сметнала, че те бяха предназначени да забавляват хората му.

Погледът на Чандра отново се спря на саксонеца и тя го огледа внимателно. Не можеше да отрече, че е красив мъж. Но беше и надут. Той й приличаше на петела, който се разхождаше в двора пред вратата на залата, надуваше се арогантно и грачеше на висок глас. Когато го чуеха, кокошките се втурваха към противоположни краища на двора, защото инстинктивно усещаха какво им предстоеше, но по-глупавите изстрадваха последствията. Чандра знаеше достатъчно, за да се държи настрани от англичанина. Девин не трябваше да се притеснява в това отношение.

Когато жените се събраха до нея, Чандра им нареди да се вслушват в разговорите на англичаните.

— Ще ми казвате за всичко, което чуете. — И запомнете, аз лично ще прислужвам на високия мъж с черната коса и сините очи. — Тя взе едно котле и един черпак и излезе иззад каменната стена, последвана от жените.

Алек вдигна очи и видя редицата жени, които бяха тръгнали към него, водени от красавицата, която едва не бе стъпкал с коня си.

— Най-после — обърна се той към сър Джон, без да сваля очи от момичето, което отново бе предизвикало интереса му. Червената й коса го караше да се пита дали и страстта й беше толкова огнена. След това той огледа идеалните черти на лицето й и се зачуди какъв ли щеше да бъде вкусът на изкушаващите й устни, ако се озовяха под неговите. Вниманието му се насочи към стройното й тяло и той забеляза, че тя се движи с естествена грациозност, каквато не бе виждал у никоя англичанка. Дива и непокорна, тя много приличаше на родната си страна и Алек реши, че ще му бъде много забавно да я укроти. Но момичето без съмнение вече беше сгодено, а той не можеше да си позволи да си навлече гнева на шотландските диваци, защото това означаваше сигурна смърт за него и за хората му.

С ъгълчето на окото си Монтбърн забеляза, че сър Джон отива към масата, и направи същото. Седна с гръб към стената и зачака вечерята си. Малко по-късно, за негова изненада и удоволствие, червенокосата красавица застана зад него. Алек й се усмихна с онази си усмивка, за която знаеше, че кара повечето жени да припадат. За негово учудване, момичето, изглежда, имаше имунитет към чара му. Тя го изгледа с безизразен поглед и усмивката му бавно изчезна. Черпакът се потопи в котлето и Чандра сипа голяма порция студена каша в чинията му. Когато видя отвратителната храна, Алек направи гримаса.