Агата Кристи - Трагедия в три действия

Мистър Сатъртуейт се съгласи, мислейки си за сър Чарлз и за ветроходството, но след минута-две се изясни, че лейди Мери няма пред вид това.

— Идването на сър Чарлз се оказа много полезно за Ег. То разшири хоризонта й. Знаете ли, тук има твърде малко млади хора — особено мъже. Все се страхувам, че Ег може да се омъжи за някого просто, защото няма възможност да общува с повече от един човек и не вижда други.

Мистър Сатъртуейт притежаваше бърз усет.

— Младия Оливър Мендърз ли имате предвид?

Лейди Мери се изчерви от искрена изненада.

— О, мистър Сатъртуейт, как познахте! Тъкмо него имам предвид. По едно време той и Ег дружаха много и зная, че съм старомодна, но някои от схващанията му не ми харесват.

— Младежта трябва да си има свои разбирания — каза мистър Сатъртуейт.

Лейди Мери поклати глава.

— Много се страхувах… те напълно си подхождат, разбира се, аз зная всичко за него, а и чичо му, който напоследък го е взел във фирмата си, е много богат човек; не става дума за това… глупаво е от моя страна…, ала…

Тя поклати глава, неспособна да изразява мислите си по-нататък.

Мистър Сатъртуейт се почувствува странно близък. Той произнесе ясно и спокойно:

— И все пак, лейди Мери, не бихте се съгласили дъщеря ви да се омъжи за двойно по-възрастен от нея човек.

Отговорът й го изненада.

— Така ще бъде може би по-сигурно. Поне ще знаеш къде си. На тая възраст мъжът окончателно е сложил край на всякакви щуротии и прегрешения; те не му предстоят… в бъдеще…

Преди мистър Сатъртуейт да успее да каже още нещо, Ег се присъедини към тях.

— Много време те нямаше, мила — рече майка й.

— Разговарях със сър Чарлз, скъпа. Той е сам със славата си. — Тя се обърна укорително към мистър Сатъртуейт: — Вие не ми казахте, че гостите са се разпръснали…

— Разотидоха се вчера… всички, с изключение на сър Бартолъмю Стрейндж. Той щеше да остане до утре, но тази сутрин го повикаха с бърза телеграма в Лондон. Един от пациентите му бил в критично състояние.

— Жалко — каза Ег. — Защото възнамерявах да разследвам гостите. Може би щях да уловя някаква диря.

— Диря от какво, мила?

— Мистър Сатъртуейт знае. Е, това не е важно. Оливър е още тук. Ще хванем него. Пипето му сече, когато пожелае.

Завръщайки се в Гарваново гнездо, мистър Сатъртуейт завари домакина си седнал на терасата, която гледаше към морето.

— Здравей, Сатъртуейт. На чай у Литън Горови ли беше?

— Да. Имаш ли нещо против?

— Ни най-малко. Ег се обади по телефона… Странно момиче е тая Ег…

— Привлекателно — каза мистър Сатъртуейт.

— Хм, да, така мисля и аз.

Сър Чарлз стана и направи безцелно няколко крачки.

— Дявол да го вземе — избухна той внезапно, — не биваше да идвам на това проклето място.

Мистър Сатъртуейт си мислеше: „Здравата е хлътнал.“

Той изведнъж почувствува съжаление към домакина си. На петдесет и две годишна възраст Чарлз Картрайт, безгрижният веселяк, разбил толкова сърца, се бе влюбил. И както сам съзнаваше, случаят му беше безнадежден. Младостта търси младост.

„Момичетата са твърде експанзивни — мислеше мистър Сатъртуейт. — Ег парадира много с чувствата си към сър Чарлз. Тя не би правила това, ако наистина има нещо сериозно. Мендърз е нейният избраник.“

Обикновено мистър Сатъртуейт беше много точен в своите преценки.

Но, изглежда, тук имаше един фактор, с който не се съобразяваше, защото сам не го знаеше: че младите ценят повече старите. На мистър Сатъртуейт, човек в напреднала възраст, му се струваше просто невероятно, че Ег може да предпочете мъж на средна възраст пред един младеж. За него младостта беше най-вълшебният дар.

Това му убеждение се засили, когато Ег позвъни след вечеря и поиска позволение да доведе Оливър „да се посъветват“.

С тъмните си очи под дългите мигли и с леките си грациозни движения той беше несъмнено красив момък. Изглежда, се бе съгласил да бъде доведен — което показваше влиянието на Ег; но държането му беше, общо взето, равнодушно-резервирано.

— Не можете ли да я убедите да не се бърка в тая работа, сър? — обърна се той към сър Чарлз. — Този ужасен здрав селски живот я прави толкова енергична. Знаеш ли, Ег, ти си, откровено казано, отвратително буйна. А вкусовете ти са детински: престъпления, сензации и всякакви щуротии от тоя род.

— Нима сте скептик, Мендърз?

— Да, сър, такъв съм. А оня симпатичен дъртак дрънка врели-некипели. Глупаво е да мисли човек за нещо друго освен за естествени причини.