Агата Кристи - Трагедия в три действия

Малко го досрамя, че мисли с цитати — при това Тенисън не беше твърде на почит в тия времена. Пък и сър Чарлз, макар и загорял, нямаше белези, а Ег Литън Гор, макар и несъмнено способна на благородна страст, никак нямаше вид на девойка, която ще загине от любов и ще броди с лодка из реките. Тя по нищо не приличаше на бледоликата девица от Астолат 5 5 Става дума за Илейн — митична героиня от легендите за крал Артур, наричана „бледоликата девица от Астолат“ в „Идилии за краля“ от поета Тенисън. Б.пр. .

„С изключение на младостта й…“ — помисли си мистър Сатъртуейт.

Момичетата винаги биват привличани от мъже на средна възраст с интересно минало. И Ег, изглежда, не правеше изключение от това правило.

— Защо не се е оженил? — запита тя внезапно.

— Ами… — Мистър Сатъртуейт се спря. Той се канеше да отговори без заобиколки: „От предпазливост“, но съобрази, че такъв израз не би се харесал на Ег Литън Гор.

Сър Чарлз Картрайт бе имал много любовни истории с жени — актриси и други, — но винаги бе съумявал да избегне брачните вериги. Ег явно търсеше по-романтично обяснение:

— Оная, дето умряла от туберкулоза — някаква актриса, името й започваше с М, — не я ли е обичал много?

Мистър Сатъртуейт помнеше въпросната дама. Мълвата бе свързвала името на Чарлз Картрайт с нейното, но не чак дотам, и мистър Сатъртуейт за нищо на света не би повярвал, че сър Чарлз е останал ерген само за да бъде верен на паметта й. Той избягна тактично тоя въпрос.

— Предполагам, че е имал много любовни истории — каза Ег.

— Ъ-ъ… хм… вероятно — отговори мистър Сатъртуейт, чувствайки се човек с викториански морал.

— Харесват ми мъже с любовни истории — заяви Ег. — Това доказва тяхната мъжественост.

Викторианският морал на мистър Сатъртуейт бе жегнат още по-дълбоко. Той се чудеше какво да отговори. Ег не забеляза объркването му. Тя продължи замислено:

— Знаете ли, сър Чарлз е в същност по-умен, отколкото си мислите. Не ще и дума, позира много, играе като артист; но зад всичко това се крие ум. Той умее да управлява платноходка далеч по-добре, отколкото бихте предположили, като го слушате. Като го слушате, ще си помислите, че всичко това е позираме, ала не е. Същото е и с тая работа. Вие мислите, че всичко туй е направено за ефект — че иска да играе ролята на велик детектив. Аз мога да кажа само, че ще я изиграе отлично.

— Може би — съгласи се мистър Сатъртуейт.

Интонацията на гласа му показваше достатъчно ясно неговите чувства. Ег се улови за тях и ги изрази с думи:

— Но според вас „смъртта на свещеника“ не е сензационна драма. Тя е просто „печална случка на приятелска вечеря“. Чисто светско произшествие. А какво мисли мосьо Поаро? Поне той би трябвало да знае.

— Мосьо Поаро ни посъветва да изчакаме анализа на коктейла; но според него няма;нищо нередно.

— Е, да — каза Ег, — той старее. Изпял си е песента. — Мистър Сатъртуейт се намръщи. Ег продължи, без да съзнава грубостта си: — Елате у нас на чай. Вие се нравите на мама. Тя сама казва това.

Деликатно поласкан, мистър Сатъртуейт прие поканата.

Когато пристигнаха, Ег предложи да се обади по телефона на сър Чарлз и да обясни неявяването на госта му.

Мистър Сатъртуейт седна в малката всекидневна с избелели кретонени пердета и добре полирана стара мебел. Това беше викторианска стая, както наричаше скришом мистър Сатъртуейт всяка женска стая, и я одобряваше.

Разговорът му с лейди Мери беше приятен, в него нямаше нищо блестящо, просто забавно бъбрене. Говореха за сър Чарлз. Познава ли го мистър Сатъртуейт добре? Не отблизо, заяви мистър Сатъртуейт. Преди няколко години субсидирал една от пиесите на сър Чарлз. Оттогава били приятели.

— Притежава голям чар — каза лейди Мери с усмивка. — И аз го чувствам като Ег. Сигурно сте разбрали, че Ег страда много от една болест: боготвори го като свой кумир.

Мистър Сатъртуейт се запита дали като майка лейди Мери не се безпокои от това боготворение. Но, изглежда, не беше така.

— Ег вижда толкова малко от света — въздъхна тя. — Ние сме зле материално. Един от братовчедите ми я заведе и представи на няколко места в града, но оттогава тя почти не е мръдвала оттук, само от време на време ходи на гости. Според мен младите трябва да виждат много хора и места — особено места. Иначе… хм, съседството е понякога опасно нещо.