Агата Кристи: Десет малки негърчета

Въпреки горещината в купето, най-неочаквано тя потрепери при мисълта за морето. В съзнанието й ясно се открои картина. Главата на Сирил ту се скрива, ту се показва над вълните недалеч от скалата… скрива се, показва се… скрива се, показва се… С ритмичен замах на добре трениран плувец тя приближава към него, но вече знае, че няма да успее…

Морето… топла галеща синева… дълги утрини, прекарани на пясъка… Хуго… Хуго, който й се обясни в любов…

Не, няма да мисли за Хуго…

Тя отвори очи и намръщено погледна мъжа отсреща. Висок, мургав, със светли, доста наблизо разположени очи, с дръзка, почти жестока извивка на устните.

„Мога да се обзаложа, че е посетил интересни места и немалко е видял…“ — помисли си тя.

Филип Ломбард спря само за миг проницателните си очи върху момичето отсреща и това му бе достатъчно, за да го прецени: „Хубавичка… прилича на детска учителка.“

„Хладнокръвна — мина му през ума, — такива момичета умеят да отстояват своето в любов или омраза. Любопитно би било да си премерим силите…“

Той смръщи вежди. Излишно е да задълбава. Други грижи има сега. Трябва да мисли само за работата си.

Какво ли се крие зад всичко това? — запита се за пореден път. На всичките му въпроси дребничкият евреин бе отговорил с недомлъвки.

— Съгласен ли сте, капитан Ломбард?

— И тъй, предлагате сто лири?

Бе задал въпроса небрежно, все едно сумата не беше от значение. Сто лири, когато той буквално нямаше какво да яде! Искаше му се да вярва, че поне евреинът е наясно с нещата… Става ли дума за пари, тези хора не можеш ги излъга, това бе сигурно.

— И не можете да ми кажете нищо повече? — все така небрежно бе продължил той.

— Не, не мога, капитане. — Айзък Морис категорично бе поклатил плешивата си глава. — Това е всичко, което зная. За моя клиент вие сте човек с добро име, изпаднал в известно финансово затруднение. Упълномощен съм да ви предам сумата от сто лири, като от вас се иска да заминете за Стикълхейвън в Девън. На гарата в Оукбридж ще ви посрещнат. До Стикълхейвън ще пътувате с кола, а оттам с моторница — до Негърския остров. И ще останете на разположение на моя клиент.

— За колко време?

— Не повече от седмица.

— Предполагам, давате си сметка, че не бих се забъркал в нещо незаконно? — И Ломбард бе вперил проницателните си очи в човека отсреща.

Едва забележима усмивка бе разтеглила тънките устни на мистър Морис, докато гласът му бе останал напълно сериозен.

— Ако сметнете, че това, което ще се иска от вас, излиза извън рамките на закона, вие сте в пълното си право да се откажете.

Проклетият дребосък, как само му се хилеше насреща! Сякаш чудесно знаеше, че за Ломбард спазването на закона невинаги е било sine qua non 2 2 Sine qua non (лат.) — задължително условие. — Б. пр. .

Ред бе на Ломбард да се усмихне. Ей богу, на няколко пъти се бе усещал на косъм от опасността! И все пак бе успявал да се измъкне! Всъщност не страдаше от излишни скрупули…

Той не се канеше да поставя условия. Склонен бе да вярва, че ще прекара добре на Негърския остров…

В едно от купетата за непушачи пътуваше мис Емили Брент. По навик седеше с прибрани крака и изправен гръб. За тази шейсет и пет годишна дама изрядната стойка представляваше въпрос на добро възпитание. Баща й, полковник от старата школа, бе особено взискателен в това отношение. Днешните младежи й се струваха възмутително разпуснати в държането си, а и във всяко друго отношение…

Изцяло проникната от мисълта за собствената си безпогрешност и принципност, мис Брент тържествуващо се наслаждаваше на неудобствата на третокласното купе и непоносимата горещина. Хората са станали толкова придирчиви, каза си. Един зъб не могат да си извадят без упойка, взимат хапчета, ако не могат да заспят, искат да седят само в меки кресла, и то подпрени с куп възглавнички, момичетата отпускат телата си както им дойде и безсрамно се разголват по плажовете лете.

Мис Брент присви устни. Чувстваше се призвана да служи за пример на някои хора.

Спомни си почивката миналото лято. Тази година обаче щеше да бъде различно. Негърският остров…

Мислено прехвърли съдържанието на писмото, препрочитано толкова пъти.

„Скъпа мис Брент,

Надявай се, не сте ме забравили. Преди няколко години през август бяхме заедно в пансиона в Белхейвън. Толкова добре се разбирахме тогава.

Каня се да открия свой пансион на малък остров недалеч от брега на Девън. Според мен това е една чудесна възможност за хора от доброто старо време да прекарат спокойна почивка с хубава и питателна храна. Далеч от безсрамната разпуснатост и шумната музика до среднощ Искрено ще се радвам, ако дойдете това лято на Негърския остров като моя гостенка. Какво ще кажете за началото на август? Предлагам от осми.