Агата Кристи - Завесата (Последният случай на Поаро)

Нортън лежеше в леглото си, облечен в халат. Ключът от вратата беше в джоба му. В ръката си стискаше малък пистолет, приличащ на играчка, но напълно достатъчен да убие човек. В центъра на челото му имаше малка дупка.

В продължение на минута-две не можах да се сетя за какво ми напомняше цялата обстановка. Явно за нещо, отдавна преживяно…

Нямах сили да се напрегна.

Когато влязох в стаята на Поаро, той разбра по израза на лицето ми.

— Какво се е случило? — бързо попита той. — Нортън ли?

— Мъртъв е!

— Как? Кога?

Разказах му набързо. И завърших унило:

— Казват, че е самоубийство. Какво друго могат да кажат? Вратата му беше заключена. Прозорците бяха със затворени капаци. Ключът беше в джоба му. Но защо? С очите си го видях да се прибира и го чух да заключва вратата.

— Видяхте ли го, Хейстингс?

— Да, снощи. Обясних му.

— Сигурен ли сте, че е бил Нортън?

— Разбира се. Бих разпознал ужасния му стар халат където и да съм.

За миг Поаро възприе някогашния си вид.

— А, но тук трябва да определите самоличността на човек, а не на халат. Ma foi! Всеки може да бъде облечен в халат.

— Вярно е — бавно рекох аз, — че не видях лицето му. Но забелязах косата му, а и лекото му накуцване…

— Всеки би могъл да накуцва, mon Dieu!

Зяпнах го изненадано.

— Да не искате да кажете, Поаро, че човекът, когото съм видял не е бил Нортън?

— Не твърдя подобно нещо. Просто ме дразнят ненаучните доводи, с които искате да ме убедите, че е бил Нортън. Не, не, нито за миг не съм твърдял, че не е бил Нортън. Едва ли би могъл да бъде някой друг, защото всички мъже тук са високи — много по-високи от него — и в крайна сметка, височината е белег, който изобщо не може да се прикрие. Нортън бе висок само около един и шейсет, според мене. Tout de même 22 22 Tout de même — както и да е. — Бел. пр. , прилича на някакъв фокуснически трик, нали? Влиза в стаята си, заключва вратата, слага ключа в джоба си, а го намират убит с пистолет в ръка и ключът е все още в джоба му.

— Значи не вярвате — обадих се аз, — че се е застрелял сам?

Поаро бавно поклати глава.

— Не — каза той. — Нортън не се е застрелял сам. Убили са го предумишлено.

Слязох замаян на долния етаж. Положението бе толкова необяснимо и надявам се да бъда извинен, че не забелязвах неизбежната следваща стъпка. Бях замаян. Мозъкът ми не работеше както трябва.

И все пак всичко бе съвсем логично. Нортън беше убит — но защо? За да му се попречи или поне аз вярвах, че е така, да каже какво е видял.

Но той бе споделил видяното с още един човек. Значи и другият човек бе в опасност… И бе не само в опасност, но беше безпомощен. Трябваше да го предвидя. Трябваше да се досетя…

„Cher ami!“, бе ми казал Поаро, когато излизах от стаята.

Това бяха последните думи, които чух от него. Защото, когато Къртис отишъл да се погрижи за господаря си, той го намерил мъртъв…

Изобщо нямам желание да пиша повече.

Иска ми се да мисля за всичко случило се, колкото е възможно по-малко. Еркюл Поаро бе мъртъв — ас него умря и голяма част от самия Артър Хейстингс.

Ще ви изложа голите факти без никакво разкрасяване. Това е всичко, което мога да направя.

Казаха, че е умрял от естествена смърт. Тоест, че е починал от сърдечен удар. Франклин каза, че именно така е очаквал да свърши. Несъмнено шокът от смъртта на Нортън бе предизвикал още една. По някакво недоглеждане, явно, ампулите с амилнитрат не бяха намерени до леглото му.

Беше ли наистина недоглеждане? Дали някой не ги е махнал умишлено? Не, сигурно е било нещо съвсем друго. X не би могъл да разчита, че Поаро ще получи сърдечна атака.

Защото, разбирате ли, аз не вярвах, че смъртта на Поаро е естествена. Бяха го убили, както и Нортън, както и Барбара Франклин. А не зная защо бяха убити — и не зная кой ги уби!

За Нортън бе проведено дознание и решението бе, че е самоубийство. Единственият съмнителен факт бе посочен от лекаря, който заяви, че е необичайно човек да се застреля сам в самия център на челото си. Но това бе единственият факт със сянка на съмнение. Всичко останало бе съвсем ясно. Вратата бе заключена отвътре, ключът бе в джоба на мъртвеца, прозорците плътно затворени с капаци, а пистолетът бе намерен в ръката му. Нортън бе се оплаквал от главоболие и изглеждаше, че някои от капиталовложенията му напоследък, са се оказали неудачни. Едва ли някой би се самоубил поради подобни причини, но нали трябваше да се посочи нещо.