Агата Кристи: Загадката на Ендхаус

Той мушна настървено четири пъти въздуха.

— Но това е ужасно неудобно!

— О, предполагам — каза Поаро. Никоя измъчена дама не би могла да го изрече с повече чувство. — Когато имаше вятър, това ставаше истинско мъчение, то ставаше причина за мигрена.

Госпожица Бъкли смъкна простата си широкопола мека шапка и я хвърли до себе си.

— А сега правим така — изсмя се тя.

— Което е разумно и очарователно — допълни Поаро с лек поклон.

Аз я изгледах с интерес. Тъмната й коса беше разчорлена и й придаваше вид на горско същество. Цялата й външност имаше някакво сходство с горско същество. Малкото живо личице с формата на теменуга, огромните тъмносини очи и нещо друго — нещо призрачно и спиращо вниманието. Дали беше намек за безразсъдство? Под очите й имаше тъмни сенки.

Терасата, на която седяхме, беше малко посетена. Главната тераса, където седяха повечето хора, беше точно зад ъгъла, на място, където скалата стръмно се спускаше направо към морето.

Иззад този ъгъл сега се появи един мъж, червендалест с поклащаща се походка, чиито ръце бяха отпуснати надолу с полустиснати юмруци. В него имаше нещо жизнерадостно и безгрижно — типичен моряк.

— Не мога да си представя къде се е дянало това момиче — казваше той с глас, който ясно се чуваше, където седяхме ние. — Ник… Ник!

Госпожица Бъкли стана.

— Знаех си аз, че ще започнат да се вълнуват. Хей… Джордж… ето ме.

— Фреди умира за един коктейл! Хайде ела, момиче.

Той изгледа с открито любопитство Поаро, който сигурно значително се различаваше от повечето приятели на Ник.

Момичето посочи с ръка, както се представят хора:

— Капитан трети ранг Чаленджър… Господин… ъ-ъ-ъ.

Но за моя изненада Поаро не й подсказа името, което тя чакаше да чуе. Вместо това се изправи, поклони се много тържествено и промърмори:

— От английския военен флот, нали? Изпитвам дълбоко уважение към английския военен флот.

Забележката беше от тоя род, каквито англичаните приемат без особено въодушевление. Капитан Чаленджър се изчерви и Ник се зае да поправи положението:

— Хайде, Джордж. Стига си зяпал! Хайде да намерим Фреди и Джим.

Тя се усмихна на Поаро.

— Благодаря за коктейла. Надявам се, че глезенът ще се оправи.

Девойката ми кимна с глава, хвана моряка под ръка и двамата изчезнаха зад ъгъла.

— Значи, това е един от приятелите на мадмоазел — замислено промърмори Поаро. — Един от нейната весела компания. Какво ще кажете за него? Кажете ми компетентното си мнение, Хейстингс Дали е това, което наричате „добро момче“… а?

Като се позамислих за миг, за да реша какво точно би следвало да подразбирам според Поаро под „добро момче“, дадох му колеблив положителен отговор.

— Изглежда, че не е лош, нали — казах аз. — Доколкото може да се заключи от един бегъл поглед.

— Не знам — рече Поаро.

Момичето беше забравило шапката си. Поаро се наведе да я вдигне и я завъртя разсеяно на пръста си.

— Дали изпитва tendresse 8 8 Tendresse (фр.) — Нежно чувство. — Б.пр. към нея? Как мислите, Хейстингс?

— Драги мой Поаро! Отде мога да зная? Я ми дайте тая шапка. Тя ще трябва на дамата. Аз ще й я занеса.

Поаро не обърна внимание на думите ми. Той продължи бавно да върти шапката на пръста си.

— Pas encore. Ca m’amuse. 9 9 Pas encore. Ca m’amuse. (фр.) — Още не. Това ме забавлява. — Б.пр.

— Хайде бе, Поаро!

— Да, приятелю, аз остарявам и се вдетинявам, нали?

Това дотолкова точно отговаряше на мислите ми, че се смутих да го чуя изказано. Поаро се позасмя, след това се наведе напред и притисна пръст до носа си.

— Но не… Не съм чак толкова изкуфял, колкото ме мислите! Ние ще върнем шапката… положително… но по-късно. Ще я върнем в Крайната къща и по този начин ще имаме случая да видим очарователната госпожица Ник още веднъж.

— Поаро — казах аз, — струва ми се, че сте се влюбили.

— Тя е хубаво момиче, нали?

— Е, нали я видяхте сам. Защо питате мене?

— Защото — уви! — не мога да отсъдя. За мене сега всичко младо е красиво. Jeunesse, jeunesse 10 10 Jeunesse, jeunesse (фр.) — Младост, младост! — Б.пр. … Това е трагедията на възрастта ми. Но вие… аз ви моля да се произнесете! Вашето мнение не е съвременно естествено, след като сте живели толкова дълго в Аржентина. Вие се възхищавате на фигурите, които са се харесвали преди пет години, но, както и да го вземем, вие сте по-модерен от мене. Тя е хубава, да? Привлекателна за двата пола?

— Достатъчно е и за единия пол, Поаро. Отговорът, бих казал, е до голяма степен положителен. Защо се интересувате толкова много от тая дама?