Джейн Кренц - Отдаването

С това чашата преля. Той изгуби и малкото самообладание, което му беше останало.

— Защо не? Ако смяташ да ми играеш ролята на лекомислена прахосница, която и не помисля за спестяване, няма да имам друг избор и ще постъпя точно по този начин. Но и двамата знаем, че ти си достатъчно умна и няма да постъпваш така, за да ме ядосваш нарочно.

— Забраняваш ли ми свободата да разполагам със собствените си пари?

— Забранявам ти да рискуваш с голяма сума за някакъв проект, за който не знаеш нищо, освен че човекът, който се занимава с делата на леля ти, го препоръчва.

— Натрупала съм доста пари от препоръчаните от мистър Бекфорд сделки.

— Точно така си изгубила и доста пари от тях. Виждам това черно на бяло в твоите отчетни книги. Мистър Бекфорд далеч не е безпогрешен — каза Лукас, като предизвикателно подбутна главната счетоводна книга на Виктория.

— Човек трябва да е готов да понесе няколко загуби, когато играе с големи залози.

— Има много мъже, далеч по-богати от теб, които докараха семействата си до просешка тояга с подобен начин на мислене.

— Кажи го, дяволите да те вземат! Кажи думите, Лукас! Кажи ми в лицето, че отсега нататък нямам никаква власт върху наследството си!

Лукас направи още един опит да спаси положението.

— Вики, мислех, че съм бил ясен. Като допуснах да се разгорещиш с твоите ожесточени забележки, това не означава, че ще ти позволя да си играеш с мен, както си поискаш. По един или друг начин ти ще научиш това.

— Кажи го, Лукас! — очите й продължаваха да го гледат смело и предизвикателно, а усмивката й беше определено подигравателна.

Лукас много тихо изруга.

— Много добре, мадам. След като вие така настойчиво ме принуждавате да се впусна с пълна сила в битката, ще ви дам това, което, изглежда, търсите — да го наречем противопоставяне. От настоящия момент ви е забранено да влагате пари в проекта за каменовъглената мина. Ще дам нареждане на вашите банкери да ви отпуснат малка месечна издръжка и нищо друго, освен ако аз лично не ги упълномощя.

Тя го гледаше стъписана и изумена, явно поразена от степента на отмъщението му.

— Не мога да повярвам! Ти едва ли ще направиш това, което каза. Да ми забраниш да инвестирам в проекта за каменовъглената мина е едно, но да ми забраниш какъвто и да е достъп до парите ми, това е… Това е невероятно!

Лукас се облегна назад в креслото си и безстрастно започна да я изучава. Тя наистина изглеждаше изненадана. Очевидно не очакваше такъв изход, когато започна престрелката.

— Разбирам изненадата ти — каза меко той. — Аз съм съвсем сигурен, че когато ти влезе тук преди няколко минути, си смятала, че ще излезеш като победителка. Ти си прекалено умна и не би се впуснала в схватката, без да си убедена, че имаш доста голям шанс да спечелиш. Но ти ме подценяваш, скъпа моя, и се опасявам, че ще продължаваш да губиш, ако не престанеш да постъпваш така. Един добър маршал никога не прави тази грешка — да подцени противника си на бойното поле.

— Говориш така, като че ли сме на бойно поле.

Лукас кимна студено:

— Боя се, че точно такова е положението, което ти създаде.

— И като си помисля, че в действителност ти ще бъдеш, въпреки всичко, един толерантен съпруг… — тя се извърна и се втурна към вратата, без да се спира, за да не му даде възможност да се втурне след нея.

— Къде си мислиш, че отиваш, Вики?

— Навън — усмивката й го накара да излезе извън кожата си от гняв.

— Вики, ако си мислиш, че можеш да се измъкнеш от това избухване и да отидеш да извършиш някоя пакост, жестоко се лъжеш.

— Не се притеснявайте, милорд. Аз ще бъда в една твърде необичайна компания. Поканена съм на сбирка в дома на викария. Обзалагам се, че дори вие с вашето новопридобито богатство, с чувството ви за собственост и с педантичния ви характер не можете да намерите някакъв довод срещу прекарването на следобеда в подобно обкръжение.

— Какъв вид общество се събира на тези сбирки?

— Хора, посветили се на проучвания на любопитни явления — отвърна тя надменно.

— Може би ще намеря време да те придружа — започна внимателно той.

— Много любезно от твоя страна, Лукас, но това е направо невъзможно. Сигурна съм, че си прекалено зает, за да ме придружиш. Тук имаш да взимаш толкова много важни решения. — Тя излезе от стаята, като подчертано тръшна вратата зад гърба си.

Лукас се сепна, когато свещта изгасна от трясъка. Той седя мълчаливо известно време, след което се изправи, прекоси стаята и си наля бренди. Застана на прозореца, като отпиваше по малко от чашата и си повтаряше мрачно, че тази история ще се проточи много дълго. Горчиво се бе заблуждавал, че най-трудното е минало, след като тя се бе омъжила за него. Очевидно бе, че в действителност тежката работа беше след венчавката. Мили Боже, не се ли бе оказал прекалено педантичен под тежестта на отговорността от новопридобитото си богатство, се зачуди той.