Джейн Кренц - Отдаването

— За мен ще бъде чест и радост.

— Отлично! Докато говорим за това, можем да обсъдим и най-належащите въпроси по отношение на благотворителността в областта. В интерес на истината, аз съм много по-притеснена как да започна с това, отколкото с градините си.

— Не е трудно да се разбере защо хората от селото с такова желание вярват, че тяхната Кехлибарена дама се е завърнала. — Жената на викария се усмихна искрено.

— Предполагам, че имате предвид предпочитанията ми към този цвят дрехи. Уверявам ви, това е чисто съвпадение. — Виктория погледна жълтата си следобедна рокля с иронична усмивка.

Мисис Уърт се стресна и се почувства много неудобно от това, че е направила подобна забележка.

— О, не, мадам! Аз нямам предвид вашата прекрасна рокля, въпреки че, ако позволите да отбележа, този цвят ви стои чудесно и създава усещането, като че ли е кехлибарен. Не, аз имах предвид легендата. Говори се, че дамата на рицаря била много мила и нежна.

Виктория сбърчи носа си и се намръщи:

— Тогава това не би могло да се отнася за мен. Аз определено не съм образец на съвършенството. Само попитайте съпруга ми.

Една седмица по-късно Виктория седеше пред огледалото на тоалетната си масичка, докато Нан привършваше приготовленията, за да я сложи да си легне. Камериерката й държеше роклята, когато вратата, която разделяше стаята на Лукас и нейната, се отвори след леко почукване. Лукас се вмъкна с чувство на собственик, което вече не изненадваше Виктория. Тя го наблюдаваше в огледалото си и кимна на прислужницата си, която направи малък реверанс на Лукас.

— Сега можеш да си вървиш, Нан. Благодаря ти.

— Да, мадам. Да ви изпратя ли едни поднос с чай?

— Не, благодаря ти, Нан — каза Виктория, като видя в огледалото блясъка в очите на Лукас. — Тази вечер не желая никакъв чай.

— Много добре, мадам. Лека нощ на вас и на негово благородие. — И тя бързо излезе от спалнята.

Лукас изчака, докато вратата се затвори след камериерката, след това се приближи мързеливо и заплашително и застана точно зад Виктория. Наведе се напред и положи ръцете си на тоалетната й масичка, като по този начин я затвори като в клетка. Продължаваше да я гледа в очите в огледалото.

Виктория не можа да потисне тръпката на очакване. Този мъж имаше опустошително въздействие върху чувствата й. А същевременно бе разбрала, че тя самата има същата сила на действие върху него. Зачуди се дали винаги ще бъде така между тях двамата.

— Видях, че днес пристигна писмо от леля ти. — Лукас наведе главата си, за да целуне тила й. — Какво пише лейди Нетълшип?

— Всичко изглежда така, като че ли ние всички ще минем през скандала невредими. — Виктория се усмихна мрачно, като си припомни съдържанието на писмото на леля си. — Благодарение на Джесика Атертън, която е разгласила, че бързата ни сватба е най-големият роман на сезона.

— Добрата стара Джесика. — Лукас прокара езика си по чувствителната извивка на ухото й.

Виктория сви раменете си.

— Кълна ти се, Лукас, че не ми е приятно да бъда задължена на тази жена.

— Нито пък аз, но като войник отдавна съм се научил да приемам помощ от какъвто и да е източник, стига да бъде от полза.

— Очевидно е, иначе не бихме били в сегашното положение.

— Сръдла. Хи не би могла да издържиш на подобни забележки, нали?

— Много е трудно — призна си Виктория. Кръвта й беше вече сгорещена само от изражението на очите му и от близостта му. Порази я мисълта, че дори ако някой махне с вълшебна пръчица и утре сутринта разтрогне брака им, тя никога не би могла да се освободи напълно от този мъж.

— Някакви други новини от леля ти?

Виктория видя напрегнат пламък в очите му и разбра, че това няма нищо общо с чувствената атака, която беше повел срещу нея.

— Имаш предвид дали тя е намерила някакви други предмети с монограм У? Отговорът е — не. Тя също така пише, че не е намерила никой, който да е изгубил шалчето или табакерата.

— А споменава ли случайно за Еджуърдс?

— Не.

— Много добре. Кажи ми, Вики, какво писмо написа в отговор на леля си? — попита Лукас.

— Писах й за плановете ми за градината и я поканих да ни посети колкото се може по-скоро и когато й е удобно. Също така споменах как ти и викарият сте си допаднали и имате сходни интереси в селскостопанските технологии, градинарството и торенето. Това е всичко, струва ми се. О, също така я помолих да ми изпрати няколко стръкчета цветя за разсад и семена.

— Какво? И дори никакъв намек за това, как ти благородно си приела нерадостната си съдба и си се зарекла да изпълниш дълга си на съпруга? — Той целуна врата й. — И нито дума за това, как си стигнала до извода, че твоята женска чест ти повелява да се подчиняваш на мъжа си, независимо какъв е съпружеският акт, естествено като се имат предвид обстоятелствата? — Той гризна ухото й. — И не споменаваш за задълженията си в съпружеското легло? — Той целуна извивката на рамото й. — Никакъв коментар върху това, как си принудена да заплащаш за глупостта си и какъв урок ти е дало всичко това?