Джейн Кренц - Отдаването

Тя се изправи на крака, обърна се и безмилостно го ръгна в ребрата.

— Стоунвейл, вие сте нещастен, дразнещ звяр, подобие на съпруг и желаете само да ми се подигравате.

— Кракът ми, кракът ми. Престанете веднага, мадам, или ще ме превърнете в развалина за цял живот. — Лукас отстъпи към леглото, като смехът му изпълваше цялата стая.

— Върви по дяволите с твоя крак! — Тя продължи да го напада, като се приближаваше към него, бутайки го назад, докато не се катурна на леглото. След това скочи върху него, възсядайки го победоносно. Лукас протегна ръцете си за прегръдка.

— Моля ви за милост, милейди! Ще продължавате ли да биете един беззащитен мъж, който вече е повален?

— Ти можеш да бъдеш повален, но изобщо не си безпомощен, Стоунвейл. Все още продължаваш да използваш устата си и струва ми се, че тя ще е това, което ще ти навлече беля на първо място тази вечер. Нали няма да продължаваш да ми се подиграваш по най-подлия начин? Обещай ми!

Той се усмихна бавно и чувствено.

— Позволете ми да използвам устата си за по-добри цели, мадам!

Той я достигна с една ръка и обхвана със силните си пръсти задната част на главата й. След това придърпа лицето й надолу към своето и превзе устните й със своите.

С лека въздишка Виктория се отдаде на тайнството на магията, която усещаше в прегръдките на съпруга си.

Лукас знаеше, че трябва да обвинява само себе си, когато фината нишка на домашната хармония, която едва бе започнал да тъче, се накъса на парчета на следващата сутрин, в понеделник. Той сигурно е трябвало да я види, като идва. Трябвало е да бъде подготвен. Той, който винаги се е гордеел с чувството си за тактика и планиране, беше изгубил бдителността си, а за това нямаше извинение.

Но жена му беше избрала момента толкова добре, както някой маршал на бойно поле, който добре е изучил противника. Тя влезе в библиотеката, като размахваше последното писмо от леля си точно в момента, когато той правеше подробни сметки на вложенията на парите й през последните три години.

— Ето къде си бил, Лукас. Търсих те. Не, недей да ставаш. Исках само да ти кажа, че ще подпиша доста голяма полица от моята сметка, за да покрия вложението, което смятам скоро да направя. Предполагам, ще го вземеш предвид, когато планираш собствените си разходи този месец.

Лукас седна отново и погледа нагоре, като съзнанието му все още пулсираше от шока, който изпита, когато научи за навиците на Виктория да влага пари. Тя му се усмихна блестящо от другата страна на масивното бюро, като изглеждаше така елегантна и оживена, както винаги, в една сутрешна жълта рокля.

— От колко голяма сума ще имаш нужда и какъв вид вложение на пари имаш предвид? — попита той внимателно.

— Мисля, че няколко хиляди лири ще ми стигнат, за да ги вложа специално в това начинание.

— Няколко хиляди?

— Може би десет или петнадесет. — Тя хвърли един поглед на писмото в ръката си. — Леля Клео пише, че групата ще инвестира в някаква каменовъглена мина в Ленкъшир.

— Десет или петнадесет хиляди лири? За някакъв каменовъглен проект в Ленкъшир? — Лукас беше зашеметен. — Ти не можеш просто така да направиш нещо толкова глупаво. Не мога да ти позволя да го направиш!

Лукас веднага разбра, че е направил сериозна, непростима грешка, щом видя пламъка на огъня на битката в нейните красиви очи.

— Човекът, който се занимава с нашите дела, мистър Бекфорд, неотдавна горещо ни препоръча този проект — каза Виктория. — Леля Клео пише, че тя също смята да вложи пари.

— Леля ти е свободна да прави каквото си пожелае, но аз не мога да ти позволя да пропилееш такова количество пари за шахта за въглища в Ленкъшир. Човек може да прахоса състоянието си много бързо, като влага пари в каменовъглени мини.

— Аз имам богатство, Лукас, да не си забравил? Нали се ожени заради него за мен?

Графът се опита бавно да се измъкне от тинята, в която беше потънал.

— Твоето наследство е значително, скъпа моя, но не е неизчерпаемо. Като оставим настрана това, че ти си достатъчно интелигентна, за да го осъзнаваш. Ти нямаш достатъчно пари, с които да се оправдаеш и да поемаш такива рискове от десет или петнадесет хиляди. Суми с такъв размер трябва да се влагат в дела, а не за копане на скъпи шахти в земята.

— Но аз вече притежавам няколко имота в Лондон, от които получавам много добър доход. И… — добави тя с предизвикателна усмивка — сега аз съм съдружник с теб в притежаването на много голямо парче земя от Йоркшир. Аз не искам да имам повече земи, Лукас.