Джейн Кренц - Отдаването

— Сега ще сложа тетрадката тук, на масата, и всеки от нас ще трябва да напише кратко и ясно описание на усещанията си, като минаваме от чаша на чаша. Предлагам на всички да започнем първо от брендито и да опишем въздействието от него, преди да преминем към различните лекарствени смески.

— Да, разбира се — възкликна викарият. — Ние трябва да сме в състояние да оценим разликата между чистия алкохол и този, примесен с други съставки. Много умно от ваша страна, Торнбай.

Виктория замислено се намръщи, когато една мисъл й хрумна:

— Може би ще е добре, ако накрая един от нас остане на чист алкохол през целия експеримент. По този начин ще могат да се съпоставят реакциите на тези, които са употребили различни смески, и този, който е пил само алкохол.

— Прекрасна идея, ваше благородие — каза сър Алфред. — Вие очевидно сте много веща при провеждането на подобни научни опити.

— Да, имам известен опит — скромно призна Виктория. — Тъй като това е моя идея и нямам определено физическо страдание, което да искам да облекча, аз доброволно ще изпивам само алкохола.

— Много ще ни помогнете, лейди Стоунвейл. Наистина, от голяма полза ще ни бъде — каза д-р Торнбай. — Нека да започнем — той любезно подаде една чаша бренди на Виктория.

Лукас беше ужасен от гледката пред очите си, когато същия следобед се прибираше от един от наемателите си. Силно клатушкащата се Виктория беше придържана при изкачването си по стълбите пред къщата от камериерката си и двама притеснени лакеи. Лукас хвърли юздите на коня на кочияша и забърза напред.

— Боже господи, какво става тук? Да не си болна, Вики — Той се взираше в нея силно обезпокоен.

— О, здравей, Лукас — тя се обърна към него с щастлива усмивка, като едва не загуби равновесие. — Приятно ли ти беше да бъдеш предпазлив, консервативен педант цял ден. Аз прекарах времето си този следобед по много по-полезен начин. Аз провеждах малък… — тя направи пауза и продължи предпазливо — … един малък експеримент.

Ароматен облак с дъх на бренди лъхна Лукас. Той свирепо погледна разтревожената камериерка, когато осъзна истината.

— Аз ще се погрижа за нейно благородие — заяви той със стоманен глас.

— Да, милорд. Ще ида да приготвя малко хубав чай за нейно благородие.

— Няма нужда — изръмжа Лукас, докато прихващаше Виктория през кръста.

Той я пренесе покрай обезпокоените погледи на иконома, двама лакеи и няколко домашни прислужници. Изкачи стълбите и накрая я положи в леглото й. Докато грациозно се изтягаше върху възглавниците, Виктория му се усмихна още веднъж и го огледа сънливо.

— Лукас, скъпи, ти наистина трябва да се научиш да не изглеждаш толкова ужасно заплашителен. Имаш отвратителния навик да гледаш свирепо, знаеш ли?

— Какво, по дяволите, си пила?

Тя се намръщи:

— Чакай да помисля. Бренди, струва ми се, през повечето време. Аз обясних ли ти за експеримента?

— Не съвсем, но можеш малко по-късно да се впуснеш в детайлите.

— О, скъпи, това означава ли още една лекция?

— Да. Страхувам се, че да, Вики — каза мрачно Лукас. — Ще се отнасям към повечето неща много толерантно, скъпа моя, но не искам да те виждам да се прибираш вкъщи пияна посред бял ден и това ти е за последен път.

— Надявам се, че ще ми изнесеш лекцията по-късно, Лукас. Не се чувствам много добре в момента. — Виктория се обърна рязко и сграбчи гърнето под леглото.

Лукас въздъхна, като й придържаше главата. Тя беше права. Лекцията трябваше да се отложи.

Както се и очакваше, лекцията трябваше да се състои на следващата сутрин. Виктория се опита да я избегне, като стана късно и съобщи, че желае да си пие чая в стаята. Но камериерката пристигна малко след девет часа с молба от Лукас към жена му да го посети в десет часа в библиотеката.

Виктория набързо пресметна плюсовете и минусите от измъкването от тази неприятна среща, като се чудеше дали да обяви, че все още е неразположена вследствие научния експеримент. Но практичната страна на характера й надделя. Може проблемът да е приключил, помисли си тя, докато се измъкваше от леглото. Тя се намръщи, като усети, че главата й не е съвсем в ред, но поне стомахът се бе стабилизирал. Когато прислужницата донесе чая, Виктория изпи целия чайник и се почувства по-добре.

Тя избра най-ярката си жълто-бяла сутрешна рокля и се облече толкова внимателно, сякаш отиваше на официално посещение. След това се отправи неохотно надолу по стълбите.

Лукас се надигна иззад голямото си бюро, изучавайки лицето й, докато влизаше в стаята.