Джейн Кренц - Отдаването

— С други думи, като добавка към парите, които му е дала, тя услужливо се е махала от пътя му. Тогава защо я е убил след всичките тези години?

— Може би защото просто му е омръзнала — каза Виктория. — Може би някой ден много й се е ядосал и е изгубил самообладание. Той имаше ужасен нрав, в дадени моменти изобщо не бе в състояние да се владее. Полудяваше. — За разлика от Лукас, помисли си тя, който винаги се владееше, дори когато беше ядосан.

— Майка ти е починала при злополука по време на езда?

— Да. Близо до къщата му в провинцията. Тя бе отишла там, за да посрещне гостите му за онзи уикенд. Беше прекарала с мен и леля Клео преди това няколко седмици, както обикновено, но Уитлок й нареди да се върне за няколко дни и да поеме задълженията си на съпруга, както той се изрази. Майка ми беше много красива, много привлекателна всъщност и отлична домакиня и Уитлок често я използваше, за да впечатлява приятелите си — обясни Виктория.

— Злополука по време на езда, звучи повече като планирано убийство, а не като извършено в изблик на ярост.

— Може би си прав. Аз само знам, че той го е направил.

— Откъде знаеш това?

„Защото той така ми каза — спомни си тя разярено. — Той дори ми го повтаряше, докато вървеше към смъртта си по стъпалата на стълбището.“ Но едва ли можеше да каже на Лукас. Беше много проницателен. Веднъж получил тази информация, той щеше да настоява за още, а тя вече бе разбрала, че има лошия навик да става прекалено доверчива и уязвима в неговите ръце.

„Освен това — помисли си мрачно Виктория, — въпреки че Лукас е много необикновен човек, той сигурно не би бил толкова търпелив и разбиращ и не би приел лесно новината, че се е оженил за убийца.“

— Нямам истинско доказателство, разбира се каза предпазливо Виктория. — Но в сърцето си аз съм убедена в неговата вина.

— Злополуки при яздене се случват непрекъснато, Вики.

— Майка ми беше отличен ездач. — Виктория се надяваше, че с това ще приключи въпроса, но Лукас продължи по своя неподражаем начин.

— Изправяла ли си се лице в лице с Уитлок?

Прекалено много се приближаваше до опасната територия.

— Той знаеше, че нямам никакво доказателство, и ми се присмиваше.

Ръката на Лукас се стегна около рамената й.

— Какво направи после?

— Нищо не бих могла да направя. Той умря след по-малко от два месеца и леля Клео и аз решихме, че това е божието провидение за справедливост.

— Той е бил намерен на долните стъпала на стълбището, струва ми се, нали?

— Къде си чул това? — Тя бързо повдигна очи и го погледна.

Устата на Лукас се изви в кисела усмивка.

— Джесика Атертън.

— Ти сигурно си получил доста информация от лейди Атертън?

— Нека не започваме тази караница отново. По този начин ли почина?

— Да. — Виктория внимателно подбираше думите си. — Той бе твърде пиян тази вечер, което не бе необичайно за него. Спъна се и падна от горното стъпало, като полетя надолу по стълбището. Това беше краят на всичко.

— Не съвсем.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Просто това, че ти все още се тревожиш при вида на инициалите му, избродирани върху нечие шалче или гравирани върху странна табакера. Какво има, Вики? Да не би да си започнала да се чудиш дали наистина има призраци? Да не си мислиш, че Уитлок се е върнал, за да те преследва?

— Не говори такива неща! — Тя моментално се овладя. — Разбира се, че не вярвам в призраци. Това, което ме притеснява относно шалчето и табакерата, е, че и двата предмета се оказаха там, където е най-голяма вероятността да ги видя.

— Местонахождението на шалчето е интригуващо, нали? Това означава, че някой е знаел, че ти ще се върнеш късно в къщата именно през вратата на оранжерията.

— Да, точно така, Лукас. Като погледнеш назад, това не те ли навежда на мисълта, че някой ни е шпионирал през цялото време? Този същият някой така внимателно ни е наблюдавал, че, той или тя, ме е видял да напускам празненството онази нощ и да се качвам в каретата, която ти беше наел — заключи Виктория.

— И ни е проследил до странноприемницата. Това е възможно.

— Това сигурно е била Джесика Атертън.

— Не мога да си представя лейди Атертън да се катери по градинската стена посред нощ.

— Ти си имаш свое мнение, но това означава, че шалчето и табакерата са били оставени от някой друг. Освен ако…

— Освен ако какво?

Виктория бе обхваната от една идея.

— Допускаш ли, че тя би наела някого от улица „Бой“, за да ни следи?