Джейн Кренц - Отдаването

— Моля ви, не правете прибързани изявления сега, когато сте подвластен на гнева си, сър. Успокойте се. Сигурна съм, утре ще осъзнаете, че при създалите се обстоятелства съм постъпила по най-правилния начин.

— Твоето гледище е твърде различно от моето.

— Не вярвам в това, Лукас. Знам, че съм толкова твърдоглава, колкото ти си предвидлив и затова мислиш, че в случая съм действала прибързано, но…

— В случая? — той я изгледа заинтригуван.

— Наистина, милорд. Аз не съм лоша съпруга.

Той се спря.

— Не съм казвал, че си лоша съпруга. Ти си неподвластна, своенравна и безразсъдна жена, която ще ме съсипе, ако не я науча да уважава бедния си съпруг.

— Аз те уважавам, Лукас — каза тя много сериозно. — Винаги съм те уважавала. Понякога не одобрявам действията ти и често ме дразниш, но те уверявам, че съм изпълнена с най-голямо уважение към теб.

— Да, ти ме намираш за твърде толерантен, нали?

— В повечето случаи.

— Това, естествено, те окуражава твърде много — процеди Лукас през зъби, като отново се обърна и закрачи през стаята. — Следващия път, когато не се подчиниш на указанията ми, ще си спомня, че си изпълнена с уважение към мен и ме намираш за твърде толерантен.

— В действителност от моя страна никога не е имало неподчинение, милорд.

— Така ли? — той закрачи и спря пред нея. — А какво ще кажеш за тази вечер? Не беше ли това акт на неподчинение?

Виктория се изпъна на стола и каза:

— Е, добре, това наистина може да изглежда така, като че ли съм се държала лошо, но аз никога…

— Поне да беше казала, че си го направила, защото ме обичаш.

Очите на Виктория се срещнаха с неговите и спалнята се изпълни с напрегната тишина. Тя се поколеба за момент, изкашля се леко и промълви:

— Вие сте напълно прав, милорд. Точно затова го направих.

— Мили Боже, не го вярвам! — Лукас беше шокиран и объркан, после клекна и обгърна краката й. — Кажи го пак, Вики! След всичко, което преживях тази вечер, аз заслужавам да чуя тези думи.

Тя се усмихна и с вълнение каза:

— Обичам те! Обичам те от самото начало! Вероятно още от нощта, когато се срещнахме у Джесика Атертън.

— Значи това е истинската причина, затова си тръгнала да ме спасяваш и затова не ми позволи да убия лейди Рикот, както трябваше да направя. Ти ме обичаш! — Той обгърна ръцете й и я придърпа към себе си. — Моя мила съпруго! Толкова дълго време чаках да чуя тези думи. Мислех, че ще полудея от чакане.

— Мислиш ли, че ще дойде и това време, когато ще можеш да ми кажеш същите думи, Лукас? — Гласът й се приглуши от халата му.

— Мили Боже, обичам те, Вики! Мисля, че го разбрах в онази нощ, когато те заведох в странноприемницата да се любим. След това никога не съм желал друга жена, а и никога не съм желал друга така, както съм желал теб. Но всичко отиде по дяволите още на следващия ден, когато влязох в оранжерията и разбрах, че Джесика Атертън ти е казала истинския повод за нашето запознанство. Всичко, което осъзнах тогава бе, че тя ми струваше много повече, отколкото можеше да си представи. Искаше ми се да бичувам всички и всичко. Знаех, че няма да ми повярваш, че те обичам след онази нощ.

— Тогава не бях в състояние да приема обяснение в любов. Но ти можеше да го направиш и по-късно, Лукас.

— След това ти беше твърде заета да ми обясняваш, че би могла да направиш делово сдружение с мен. И така преобърна взаимоотношенията ни в съдружие, че аз се отчаях. Единственото, което ме крепеше в тези трудни моменти, бе фактът, че ти никога не свали кехлибарения медальон.

Тя изглеждаше развълнувана.

— Медальонът? Аз никога не го свалих, защото той бе единственото нещо, което ми даваше надежда.

— Грешката е изцяло твоя. Ти беше толкова упорита — каза Лукас.

— Едва ли можеше да очакваш да ти се обясня в любов, след като научих, че си се оженил за мен заради парите ми. Освен това беше твърде зает да ми обясняваш, че няма да допуснеш да получа каквато и да е свобода, за да не се опитвам да те контролирам и направлявам. Ти искаше да се предам, Лукас.

— Аз те обичам до полуда, скъпа, и много добре те разбирам. Ти никога не допусна да използваш непозволени средства в нашата малка война и аз не бих могъл да те обвиня. Имаше моето уважение като противник, но аз гледах на теб преди всичко като на обичана съпруга, Вики.

— Много добре казано, милорд. — Тя го прегърна страстно. — О, Лукас, толкова много те обичам!

Лукас я целуна топло и нежно и продължи:

— Тъй като сме започнали да говорим, нека да изясним още един въпрос. Не се ожених за теб заради парите ти. Започнах да те ухажвам заради тях, но се ожених за теб, защото не можех да си представя, че мога да се оженя за друга жена. Мили Боже, бях влюбен в теб, Вики! Иначе как бих могъл да се омотая около една жена, която превърна живота ми в поредица от неприятности, ако не я обичах.