Джейн Кренц - Отдаването

Виктория се ужаси.

— Лукас, почакай! Ти не можеш просто да я застреляш.

— Казах ти, нямаме време да обсъждаме различни варианти. Трябва да се махаме оттук, колкото се може по-скоро.

Изабел го погледна. Очите й бяха изпълнени със страх.

— Вие не можете да ме застреляте ей така.

— А защо не? Собственикът на заведението няма да се поколебае да завлече и хвърли в реката твоето тяло и това на Еджуърдс. Няма да се задават никакви въпроси.

— Не! — извика, задушавайки се, Изабел. — Вие не можете да направите подобно нещо.

— Лукас, тя е права — каза Виктория.

— Ти се интересуваш какво ще се случи с нея? — попита Лукас.

— Разбира се, че не. Но не мога да ти позволя да я разстреляш ей така. Не само защото това е под достойнството ти, но и защото не искам да извършиш такова жестоко дело. Видял си много смърт в живота си.

— Както обикновено, ти си много мекушава, скъпа. Уверявам те, че честта ми няма да се засенчи ни най-малко от това да убия една жена, която искаше да убие теб. Освен това едно убийство повече или по-малко върху моята съвест не променя нищо.

— Но ще засегне мен — каза тихо Виктория. — Няма да позволя да се случи подобно нещо.

— Тогава дай някаква друга идея — подкани я с нетърпение Лукас.

Очите на Изабел се разшириха от ужас.

— Добре — каза замислено Виктория. — Не виждам защо да не я оставим тук и тя после сама да си намери пътя през нощта. Сутринта може да започне приготовленията си за заминаване на континента.

— Континента — Изабел гледаше уплашено. — Но аз не мога да се върна обратно. Няма да имам пари. Ще умра от глад.

— Съмнявам се — измърмори Виктория. — Лукас, помогни й да напусне страната. Това ще свърши същата работа, вместо да я убиваме.

— Да — каза тихо Изабел, като хвърли поглед към пистолета в ръката на Лукас, който сочеше към нея. — Да, аз ще се върна обратно на континента. Давам ви честна дума, че ще напусна страната моментално.

— Предполагам, че това е добра възможност — заключи Лукас.

— Да — потвърди също и Виктория.

— Предполагам, че ще искате да напуснете града по възможно най-бързия начин — каза Лукас. — И няма да се върнете достатъчно дълго време или никога.

— Не, не, никога няма повече да се връщам, обещавам ви.

— Защото, ако решите да се върнете, ще бъдете обвинена в убийство.

— Но аз не съм убивала никого. — Устата на Изабел застина отворена от почуда.

— Мисля, че грешите, лейди Рикот — усмихна се Лукас. — Разбирате ли нещата? От ревност вие сте последвали Еджуърдс, като сте подозирали, че има среща с друга жена, и сте го застреляли.

— Но аз не съм извършила подобно нещо.

— Разбира се, мадам. Затова ще има писмено признание, подписано от вас, че сте извършили точно това, което Ви казах.

Виктория погледна одобрително Лукас и каза:

— Много умно от твоя страна, Лукас. Прекрасна идея! Това е най-добрият начин. Ние ще пазим признанието и ще го извадим, в случай че Изабел се върне.

Погледът на Изабел се премести от Лукас към Виктория.

— Но аз не съм подписвала подобно нещо.

— Ще подпишете, преди да напуснете тази стая — каза Лукас.

— Побързай и свали тези проклети бричове. Нямаме време за губене, ако искаме да спасим репутацията си. — Лукас отвори чантата, в която беше кехлибарено жълтата бална рокля. Той разгъна копринената дреха, докато каретата, която бе наел преди няколко минути, си пробиваше път през претъпканите улици.

— Правя всичко, което мога, Лукас. Няма нужда да ми се караш. Не е моя вината, че мъжките бричове се събуват толкова трудно.

— Ако сега смяташ, че ти се карам, трябва да знаеш, че е нищо, в сравнение с това, което ще се случи, когато нощес се приберем у дома.

Виктория изостави панталоните и обърна ужасена главата си. Трябваха й само няколко секунди, за да разбере, че той е бесен.

— Лукас, какво става?

— И имаш наглостта да ме питаш? След всичко, което се случи тази вечер? — Той свали набързо жилетката и ризата й, без да обръща внимание на голите й гърди. Бе твърде съсредоточен как по-бързо да я облече в женските й дрехи.

— По-внимателно, ще ми скъсаш роклята. — Тя промуши ръцете си през тесните ръкави. — Наистина, предпочитам да не ми крещиш. Прекарах много неприятна вечер.

— Твоята вечер не беше много по-неприятна от моята и бих желал да отбележа, че не крещя. Това ще се случи в домашна обстановка. Мили Боже, забравихме фустата.

— Не се притеснявай, никой няма да разбере, че не я нося.