Джейн Кренц - Отдаването

Лукас не сваляше очи от външната врата на „Зеленото прасе“. Чувстваше напрежението на Еджуърдс, което изпълваше тясното пространство на каретата. Той направо смърдеше.

— Вие сте страхливец и глупак, Еджуърдс. Комбинацията показва, че каквото и да сте планирали, то ще завърши с неуспех.

Еджуърдс изправи леко пистолета, доволната му усмивка премина в озъбване.

— Ще видите, Стоунвейл. Този път късметът най-после ви изневери. Тази вечер ще загубите не само жена си, но и скъпоценното си достойнство. Утре сутринта цял Лондон ще говори, че графинята на Стоунвейл е напуснала приема у лейди Атертън и е отишла на тайна среща с любовника си пред стъпалата на игрален дом. Хората ще умират от удоволствие да приказват как сте я последвали и сте я хванали в леглото с непознат мъж.

— Кой е този мъж?

— Никой няма да разбере, защото той ще изчезне мистериозно, докато вие убивате жена си.

— А моята смърт? Как ще бъде обяснена?

— Много просто. Какво друго би могъл да направи мъж във вашето положение, освен да насочи пистолета към слепоочието си.

— Кажете ми, Еджуърдс, вие ли съобщихте на лейди Нетълшип къде се намира Виктория през онази нощ?

Еджуърдс се усмихна леко.

— Както обикновено, аз я проследих от бала. Когато разбрах, че я водите в странноприемницата да се любите, си помислих, че съм намерил най-страшното отмъщение за вас, за което се радвах искрено. Бях убеден, че когато ви открият, репутацията ви ще рухне. Помислих си, че ще бъдете низвергнат от обществото и изгонен от клубовете. Но вие се оправихте твърде бързо и се оженихте за няколко часа. Лейди Нетълшип и Джесика Атертън нямаше какво друго да направят, освен да одобрят брака.

Еджуърдс заигра с оръжието в ръката си. Движенията му бяха отсечени и издаваха притеснение.

— Мисля, че дадохме достатъчно време на моята сподвижница да остане насаме с вашата съпруга. Както знаете, Изабел притежава инстинкта на котка. Тя искаше да си поиграе със своята жертва, преди да я прати на гибел.

Лукас понечи да излезе от каретата, но се препъна и се опря на вратата, като изпъшка силно.

— По дяволите, Стоунвейл! — Еджуърдс се отдръпна бързо назад и пистолетът се насочи напред, докато се опитваше да запази равновесие.

— Извинете! Разбира се — кракът ми. Има навик да ми изневерява в неподходящи моменти.

— Млъкни и слез от каретата — каза нервно Еджуърдс.

Лукас се подчини, като се придвижваше внимателно. Той наблюдаваше как Еджуърдс слиза след него.

— Има задно стълбище. Ще минем през него — каза Еджуърдс. — Не искам да ви дам възможност да бягате през къщата, където ще има свидетели, ако се наложи да ви разстрелям.

— Твърде далновидно от ваша страна. — Лукас тръгна по алеята, която водеше до сградата. Сенките го насочваха добре. Всички луди часове, прекарани с Виктория, му се отплащаха, помисли си с ирония той. Бе свикнал да се движи из най-тъмните кътчета през нощта. Не направи никакво излишно движение, докато не стигнаха стълбите. После се подчини на командата на Еджуърдс и тръгна пред него нагоре по стълбите.

— По-бързо — измърмори Еджуърдс. — Гласът му трепереше от притеснение и вълнение.

— Това трябва да е изключително трудно за вас, Еджуърдс. Нервите ви винаги са били слаби, нали? Мога да си представя колко усилия ви коства всичко това.

— По дяволите, Стоунвейл! Скоро ще си платите за всичко. Заклевам се! По-бързо!

Лукас изчака, докато бе на третото стъпало, преди преднамерено да се препъне. Той започна да пада назад, като размахваше ръцете си на всички страни.

— Какво, по дяволите…? — Еджуърдс инстинктивно се опита да се отдръпне, но стълбището беше тясно и бе принуден да се хване за люлеещия се парапет, когато Лукас се стовари върху него с цялото си тяло. Опита се да стреля, но вече бе твърде късно.

Схватката беше кратка. Двамата мъже се претърколиха надолу по стълбите. Лукас се бе съсредоточил единствено върху пистолета на Еджуърдс. Неговият пръст бе започнал да се свива и Лукас използва и двете си ръце, за да извие ръката му.

Еджуърдс се бореше бясно, докато пистолетът гръмна. Той изкрещя, когато куршумът прониза собственото му тяло.

Лукас бе шокиран от ужасното отпускане, което внезапно обхвана другото тяло. Бе и леко зашеметен от гърма на пистолета. След това усети безпогрешно топлата кръв по своите пръсти.

— Дяволите да ви вземат, Еджуърдс. — Той се отдалечи от умиращия мъж.

— Дяволите го направиха много отдавна. В деня, когато се обърнах и избягах от бойното поле. — Очите на Еджуърдс почти се затвориха. — Вие никога не сте казвали това на никого?