Джейн Кренц - Отдаването

Този път всичко беше различно, си помисли тя нервно. Знаеше, че това е така, защото не усещаше Лукас до себе си, за да я кара да чувства, че всичко това изглежда като едно голямо приключение. Червената ослепителна светлина, която идваше от камината, осветяваше тълпата недодялани постоянни клиенти на „Зеленото прасе“, като им придаваше вид на демони от ада. Грубият, пиянски смях беше отвратителен. Имаше чувството, че всеки момент ще избухне жестока шумна свада.

Виктория се отправи към стълбите, когато една от жените на бара се приближи плахо до нея:

— Ти не можеш да се качиш горе самичък, нали така? Ще искаш някоя дама да те придружи, а сега тъй се е случило, че аз съм свободна в момента.

Виктория започна трескаво да мисли какво да отговори:

— Благодаря ви, но горе има някой, който ме чака.

— А, тъй било значи, така ли? — жената намигна. — Аз видях приятеля ти да се качва преди това, но не съм тази, която да съди подобни неща. Освен това момчето вече плати за стаята. Пожелавам ти успех! Но ако решиш да си вземеш жена, просто се обади на старата Бетси, нали чу?

Виктория я загледа с неудобство.

— Да, много ви благодаря! Ще го направя.

Бетси избухна в смях.

— Винаги можеш да познаеш добре възпитаните люде. Те знаят как да се държат, дори и в подобни места.

Тя се насочи към тълпата, като продължаваше тихо да се смее.

Виктория намръщено се качи по стълбите, като стискаше в едната си ръка торбата, в която бяха дрехите й, а върху другата беше преметнала наметалото. На горния етаж се озова в едно тъмно помещение. С неохота чу неприличните смехове и стенания, които идваха от стаите, докато минаваше покрай първите две врати. Спря пред третата. Поколеба се една-две секунди, след това почука предпазливо. Вратата се отвори незабавно. Изабел Рикот стоеше пред нея и изглеждаше дори по-екзотична в мъжки дрехи, отколкото в бална рокля.

— Лейди Рикот, каква изненада! — Виктория се мъчеше гласът й да звучи спокойно и хладнокръвно и почти безпристрастно, както Лукас правеше, когато се озовеше лице в лице с неприятен проблем за решаване. Поне си нямаше работа с възкръсналия труп на Самюъл Уитлок, си каза тя.

— Къде е съпругът ми?

Изабел Рикот се усмихна с ужасяващо задоволство и показа пищова в ръката си.

— Няма ли да влезете, лейди Стоунвейл? Чаках ви.

Сега, след като се бе отърсила от първоначалния страх, Виктория си каза, че трябва да се държи спокойно. Тя едва ли щеше да бъде от полза на Лукас, ако изпаднеше в истерия.

— Еджуърдс с вас ли е? — попита тя, когато влезе в стаята. — Не мога да си представя, че вие сте замислили цялата тази история. Вие имате навик да използвате мъжете от вашето обкръжение, нали?

— Само колко сте проницателна! — Изабел отстъпи назад. Очите й бяха трескави и блестяха. — Но все пак вие винаги сте били едно умно момиче, нали? Прекалено умно, между другото. А сега ще ви се наложи да си платите за това.

Все още стискайки торбата с дрехите и наметалото, Виктория се отправи към огнището, като небрежно се облегна на камината. Блясъкът от огъня хвърляше ослепителна, величествена светлина върху малката, овехтяла стая.

— Едва ли искате да ми кажете всичко това само защото храните някаква неприязън към мен, мадам. Какво, по дяволите, съм ви сторила някога?

— Вие го убихте. Ето какво сте направили — изсъска Изабел. — Вие убихте Самюъл Уитлок и провалихте всичко.

Виктория изстена.

— Може би ще бъдете така добра да ми кажете какво точно съм ви провалила?

— Аз бях планирала всичко, малка глупава кучко. Уитлок щеше да се ожени за мен, след като убиеше майка ви. Костваше ми месеци, докато го обработя, за да добие достатъчно смелост да уреди убийството на Каролайн. Месеци!

Виктория щеше почти да рухне върху камината.

— Вие сте го подтикнали да убие майка ми?

— Да не мислиш, че той сам щеше да го направи! Той няма решителността да го извърши, без да бъде пришпорван. А и не виждаше никаква необходимост. Трябва да признаем, че той вече се беше възползвал от парите й, така че нямаше значение дали тя е жива, или не. Но аз не се бях възползвала от нейното богатство. И дадох на Самюъл да разбере, че няма да ме има, докато не се отърве от нея, а той много ме желаеше, Виктория. Страшно много, наистина. Най-накрая той организира злополуката по време на езда.

— Знаех си, че това е убийство още преди той да си признае.

— Да, вие се досетихте за това веднага, нали? Не бяха изминали и два месеца и той започна да се държи много странно. Казваше, че виждал призрака на майка ви. Страхувах се да не си загуби разсъдъка и да бъде изпратен в лудница, преди да се е оженил за мен. Така че реших сама да видя какво става посред нощ в неговата къща.