Джейн Кренц - Горещи следи

— Имам една идея — каза тя. — Но ще се нуждая от помощта ти, любов моя.

— Разбира се, скъпа. Ще направя всичко за теб.

— Имам само една възможност за действие. — Тя заговори с тон, който да му въздейства убедително. Гласът й прозвуча деликатно, мелодично. Той имаше естествена сила, но нали талантът й се разгръщаше само когато пееше високите тонове. — Трябва да се срещна с Грейс Ренкуист лице в лице, да поговоря с нея като жена с жена. Ако поговоря, може би ще разгадая причината за манията й.

Нюлин грейна от възхищение.

— Това е чудесна идея.

— Ще направя запис на разговора. — Думите й излизаха наситени с лека искряща енергия. — Ако имам късмет, ще успея да разбера дали тя е мой почитател, или неприятел. Ако ме преследва, ще имам доказателство, което да представя на полицията.

— Гениално, любов моя, абсолютно гениално! — Той вече беше унесен от въздействието на гласа й.

Тя виждаше копнежа в очите му.

Тя вложи още енергия в думите си. Гласът й придоби сила, резонанс и жестока мощ.

— Трябва да ми я доведеш — изпя тя.

Тъмните вежди на Нюлин се събраха над рамките на очилата му. За момент не беше в състояние да мисли трезво.

— Няма ли да е по-лесно, ако просто й се обадиш в хотела утре сутринта? — попита той с жален глас. — Сигурен съм, че госпожица Ренкуист ще бъде очарована от възможността да се срещне с теб.

Изведнъж тя си въобрази, че е лейди Макбет на Верди, изправена пред влудяващото предизвикателство да насърчи любовника си да преодолее глупавите си скрупули. Тя запя арията и енергията изпълни тялото й.

… Трепериш?

… Срамота.

Към края се понесе на вълните на „ми бемол“ от четвърта октава. Дори божествената Калас не би издържала на този тон. Но не бе трудност за Сирената, никакъв проблем. Гласът й го изпълни с лекота.

Нюлин беше като вкаменен.

— Ще направя всичко за теб — прошепна той. — Всичко.

Тя не се съмняваше в това — нали имаше своя глас.

Лутър намери количка за чаршафи от стаичката на камериерките и натика все още спящата Дамарис в нея. Когато я заключи в друга стая, на различен етаж, извади телефона си и набра номера на Грейс.

Тя вдигна на първото позвъняване.

— Лутър? Добре ли си? Тревожех за теб. Пак ме връхлетя онова лошо предчувствие от снощи, когато Крейгмор те атакува в гаража. Опитах да ти се обадя, но телефонът ти не отговаряше. После предчувствието ми някак изчезна.

Изпълни го чувство на истинско задоволство. Помежду им имаше привличане със сигурност. Това го насърчаваше.

— Дълга история — каза той. — Да, добре съм.

— Току-що ми се обади Фалън Джоунс. Каза, че открили някакви документи в сейфа на Крейгмор, че Вивиан Райън е била негова дъщеря. Преди години той дарил сперма в някаква клиника. Нещо повече — имал и още една дъщеря.

— Тя се казва Дамарис. Току-що се срещнах с нея.

— Какво?

— Тя ще бъде първият човек, който ще попадне в програмата за защита на свидетелите на Обществото.

От другия край на линията последва мълчание.

— Бил си доста зает — каза Грейс.

— И ще съм още по-зает. Не ме разбирай погрешно, но изглежда, че ще прекарам около час и половина в една хотелска стая заедно с една блондинка.

— Добре, явно ще трябва да поговорим.

Той набързо й разказа какво се е случило, като не придаде особена важност на случката с лазера. За нещастие Грейс бе разбрала всичко.

— Тя се е опитала да те убие.

— Тя взема лекарството, Грейс — каза той тихо. — Достъпът й до него е бил прекратен със смъртта на баща й.

Грейс въздъхна.

— Тя умира.

— Единствената й надежда е антидотът. Готова е да преговаря с „Джоунс и Джоунс“, със Зак Джоунс, само да го получи. Тя не е социопат като сестра си. Спектърът й е пълен. Замесила се е в това само за да угоди на баща си.

— Уилям Крейгмор.

— Оказва се, че той не е просто предател. Той е бил основателят на „Нощните сенки“.

— Е, това ще бъде трудно за обяснение на поредното събрание на Обществото.

— Така мисля. За щастие, няма да се тревожим за тази ситуация. Събери багажа си. Ще се върна при теб веднага щом някой дойде да отведе Дамарис.

— Тази вечер ли тръгваме?

— Ще те заведа в Ел Ей. Не искам да бъдеш в един и същи град с Вивиан Райън по-дълго, отколкото е необходимо. Трябва да изчакаме малко. Според Дамарис Райън не знае, че сме тук. Имам информация, че Сирената ще се върне в хотелската си стая много късно, ако изобщо се върне.

— Заради приема, за който четохме във вестниците?