Джейн Кренц - Горещи следи

— Защо не сключим сделка? — предложи Лутър.

— Не искам никакви сделки. След три седмици ще бъда мъртва. Ти не можеш да ми предложиш нищо. Дойдох тук да се сбогувам със сестра си.

— А какво ще кажеш за дълъг живот, чак докато остарееш? Проявяваш ли интерес?

— За антидота ли ми говориш? От баща ми знам, че в лабораториите на Обществото работят по антидота, но още не са го усъвършенствали. Дори и да е готов, Съветът няма да ми позволи да го използвам.

— Това решение не зависи от Съвета. Зак Джоунс може да го разреши сам и ще го направи, ако Фалън Джоунс го посъветва. Трябва обаче да ти кажа, че на този етап антидотът е в експериментална фаза. Има много неизвестни. Но ти нямаш какво да губиш.

Дамарис се вторачи в него, не смееше да помисли за подобно нещо.

— Защо Зак Джоунс би ми позволил да взема антидота?

Сега лъчът беше съвсем отслабнал. Дамарис беше съсредоточена изцяло върху възможността за оцеляване. Лутър спря да трепери и започна отново да диша равномерно.

Той максимално напрегна сетивата си и изпрати вълна от потискаща енергия към аурата на Дамарис. Лазерът падна на пода. Тя не забеляза, защото едва държеше очите си отворени.

Той грабна бастуна си и тръгна към нея.

— Магистърът ще ти даде антидота, защото ти имаш нещо, от което Обществото се нуждае.

— Какво е то?

— Вътрешна информация за най-високите етажи на „Нощните сенки“. Сега, когато баща ти е мъртъв, ти не дължиш на организацията нищо. Какво ще кажеш? Сключваме ли сделка?

— Би било глупаво да откажа — прошепна тя и обви ръце около тялото си.

Той й зададе още няколко въпроса. След това изпрати още потискаща енергия към аурата й. Тя затвори очи и заспа.

Щеше да бъде глупаво да не я завърже, докато не можеше да се съпротивлява, реши Лутър. Полицаят винаги си остава полицай.

Той върза китките и глезените й е колана и вратовръзката си. После се обади на Фалън.

— Крейгмор е бил основателят на „Нощните сенки“? — Фалън звучеше искрено поразен, което рядко се случваше при него. — Дамарис е негова дъщеря. Да, може да получи антидота, ако е съгласна да говори.

— И аз така си помислих. Да действаме. Трябва да изпратиш някого в Акейша Бей да вземе госпожица Кембъл. В момента е в безсъзнание. Сестра й не подозира, че Грейс е в града, така че на този фронт засега всичко е спокойно.

— Ще изпратя някого от офиса в Ел Ей веднага да доведе Кембъл в лабораторията. Обаче сигурно ще му отнеме поне час да стигне дотам, зависи от движението. Ти остани да я наглеждаш дотогава.

— Тя каза, че сестра й вероятно няма да се върне в стаята си до сутринта, но не сме сигурни в това.

— Слушай, Малоун. Не искам да се конфронтираш с Вивиан Райън, освен ако няма никаква друга алтернатива. Плащаме на Суитуотър да се справя с такива проблеми. Измъкни Кембъл оттам.

— Чудесно. Но не мога да прекося фоайето на хотела, метнал жена в безсъзнание на рамото си.

— Имаш ли някакви идеи?

— Защо не ми резервираш стая в този хотел? Аз ще се настаня и после ще се върна тук, за да преместя Дамарис Кембъл в стаята си.

— Как ще я преместиш? Ти си с бастун, забрави ли?

— Повярвай ми, няма как да го забравя. Ще използвам количка за чаршафи.

— Добра идея. Как се сети?

— Просто ми хрумна.

— Не искам да оставяме Кембъл сама. Тя има прекалено ценна информация.

— Не се тревожи, няма къде да отиде. Обади се на рецепцията и ми намери стая на друг етаж.

— Много ми се иска да престанеш да ме третираш като момче за всичко.

— Още нещо — каза Лутър. — Ако Сирената случайно се върне тук тази вечер, ще разбере, че нещо се е случило с Дамарис.

— Остави я тя да му мисли.

— Ами ако Сирената изчезне?

— Няма начин. Тя е примадона. Сигурно не може да стои незабелязана повече от десет минути. Ще я намерим.

— Добре. Отсега нататък тя е твой проблем.

Лутър побърза да изпревари Фалън и да затвори пръв.

Дяволите да я вземат тази Ренкуист! Пак заплашваше да провали всичко. Как смееше да се появява в Акейша Бей точно тази вечер?

Сирената гледаше сърдито Нюлин Гътри в огледалото на гримьорната си.

— Сигурен ли си, че е тук?

— Да, любов моя, и бодигардът също. — Нюлин разпери ръце едновременно успокояващо и умолително. — Не бе проблем да проникна в компютрите на „Джоунс и Джоунс“. Снощи агенцията е купила два билета на името на господин и госпожа Кърни. От Хонолулу до Ел Ей. Кърни е името, което госпожица Ренкуист и Малоун използват за прикритие. Съжалявам, любов моя, но приеми, че се е получил най-лошият вариант.