— Сделката е устройвала и двамата.
— Единственото, от което Хълси се интересувал, било да продължи с експериментите си. Трябвала му само лаборатория. Двамата с татко сключили сделка.
Прозрението на Лутър ставаше все по-убедително.
— Дяволите да ме вземат! Баща ти не е бил просто член на „Нощните сенки“. Той е основал организацията, нали?
— Да. — Гордост и ярост се изписаха на лицето и в аурата на Дамарис. — В продължение на години се надявал, че Съветът ще прозре истинската стойност и потенциал на лекарството. Бил убеден, че накрая Съветът ще възложи на някого да проведе проучвания.
— Защо да го прави, по дяволите?
— Той имал своя визия за Обществото „Аркейн“. Елитна организация на хора със силни парапсихични възможности, способна да контролира правителства, корпорации и научни изследвания в най-различни сфери.
— Но това не се е случило и никога няма да се случи!
— Не — съгласи се тя уморено. — Единствената причина баща ми да създаде организацията „Нощните сенки“ е защото е бил принуден да признае, че Съветът няма да позволи на учените да работят по формулата. Не и докато е жив. Бил твърдо решен да създаде това, което Обществото отказвало да направи. Искаше да остави трайно наследство. А сега той е мъртъв заради теб. Кажи ми какво се случи на Хаваите.
— Нищо чудно, че „Нощните сенки“ успяваха винаги да са на една крачка пред „Джоунс и Джоунс“. Като доверен член на съвета Крейгмор от самото начало е имал достъп до всички тайни на Обществото.
Силен гняв блесна в очите на Дамарис.
— Кажи ми за Хаваите.
Той се потеше. Студени тръпки се редуваха с пристъпи на втрисане. Въпреки това използваше част от енергията, с която отблъскваше ефекта от лазера, за да успокои аурата на Дамарис. Тя примигна няколко пъти и после придоби по-спокоен вид.
— Първо ми обясни защо баща ти искаше Юбанкс да бъде премахнат — настоя Лутър.
— Юбанкс беше станал много амбициозен и опасен. В своята лаборатория той беше усъвършенствал лекарството, то можеше да се приема на хапчета. Използваше това постижение заедно с таланта си на стратег, за да се сдобие с място в управителния съвет.
— А Крейгмор не е искал той да влезе в Съвета?
— Не искаше. Баща ми не му вярваше. Юбанкс не знаеше кой е баща ми, разбира се. Само членовете на управителния съвет са информирани кой е начело на организацията. Останалите смятаха, че Юбанкс е доказал, че заслужава да се издигне. Бяха решили да гласуват за приемането му в Съвета.
— А баща ти не е искал това да се случи.
— Той искаше да го премахне, но настояваше да стане така, че убийството на Юбанкс да не се свързва с него.
Дамарис замълча. Лутър я виждаше, че трепери.
— Опитали сте да използвате Суитуотър да премахне Юбанкс — каза той, за да я накара отново да говори.
— Това беше идея на татко — каза тя. Беше потисната. — В най-лошия случай Съветът щеше да заподозре, че зад убийството стоят „Джоунс и Джоунс“. Във всички случаи никой не би предположил, че ръководителят на „Нощните сенки“ има нещо общо с това. Но планът се провали. Суитуотър отказа да изпълни задачата.
— И ти си помолила сестра си за помощ.
— Нямахме време да измислим нещо друго. Юбанкс трябваше да умре в Мауи. За следващата седмица беше планирано гласуването.
— И сте решили да запазите тайната и нещата да си останат в семейството. Е, сестра ти е успяла да се справи със задачата.
Дамарис се напрегна.
— Тя има доста опит. Татко казваше, че тя е роден талант. Според него тя се нуждае единствено от напътствие.
— И от мишена.
— Според мен татко никога не разбра Вивиан. Сестра ми е абсолютен егоцентрик. Преди Юбанкс убиваше само хора, които са пречели на кариерата й. Тя има инстинкт за тази работа. Сигурно е страничен ефект от таланта й. Какъв е смисълът да можеш да убиваш с гласа си, ако нямаш желание да го правиш от време на време?
— Не се засягай, но тази логика е неубедителна. Всеки може да убие с пистолет. Но не всеки има желание да го прави. Талантът на сестра ти е страховит, но еволюционно погледнато, той сигурно е възникнал като механизъм на самозащита.
Усмивката на Дамарис не беше весела.
— Ти не познаваш сестра ми, нали? Тя твърди точно това — че използва таланта си на сирена при самозащита. Не е нейна вината, че хората, които са опасни, са нейни съперници, критици и нервиращи я агенти.
— Тогава защо се е съгласила да премахне Юбанкс? Като услуга към Крейгмор?
— Не. Между нея и татко нямаше истинска връзка. Не бяха близки. Вивиан го направи, защото аз я помолих. Аз съм единственият човек, от когото Сирената се интересува, освен от самата себе си, разбира се.
Читать дальше