Джейн Кренц - Горещи следи

Нищо чудно, че пишеха опери за такива силни чувства, помисли си тя удивена. Но в същото време имаше един много сериозен недостатък. Сега се чувстваше уязвима по начин, който й бе напълно непознат.

Вече не мисля само за себе си, помисли си тя и се усмихна.

— Добре, значи съм влюбена — каза тя на светещия екран на компютъра. — Това все още не обяснява защо стоя тук и говоря на лаптопа, и съм на ръба да изпадна в паника.

Телефонът й иззвъня и я уплаши толкова силно, че тя извика на глас и подскочи. Чувстваше се като пълна идиотка, втурна се към чантата си и го извади. На дисплея беше изписан номерът на Фалън Джоунс.

— Господин Джоунс — каза тя. — Грейс е на телефона.

— Добре ли си? Задъхана си.

— Добре съм. Чакам Лутър да се върне от хотелската стая на Вивиан Райън. Малко съм притеснена.

— Успокой се. Лутър знае какво прави. Обаждам се, защото агентът, когото изпратих да провери къщата на Уилям Крейгмор, е открил сейф в стената. Един от нашите специалисти успя да го отвори. Вътре са намерили интересни документи. Крейгмор е бил баща на Сирената.

Шокирана, Грейс се отпусна на леглото.

— Сериозно ли говорите, сър?

— Грейс, трябва да знаеш, че аз винаги говоря сериозно. Има още новини. Вивиан Райън има полусестра. Казва се Дамарис Кембъл.

— Тя също ли е певица?

— Не. Изглежда, че Дамарис притежава подобен талант като на Крейгмор. Тя може да генерира кристали.

— Мислите ли, че тя има нещо общо с тази история?

— В момента проверяваме.

Грейс прекара пръсти през косата си, опитвайки се да разсъждава.

— В генеалогичните файлове никъде не прочетох Вивиан Райън да е имала сестра. Нали вие казахте на Лутър, че Крейгмор не е можел да има деца.

— Оказва се, че когато е бил към двайсетгодишен, преди да започне работа за онази неназована правителствена агенция, е депозирал сперма в клиника, която обслужва единствено членове на Обществото.

Грейс замръзна на място така, както когато Сирената бе изпяла високото „фа“.

— Клиниката „Бърнсайд“ ли?

— Точно тя. Мястото изгоряло преди години. Целият им архив бил унищожен. Но имам предчувствие, че Крейгмор носи отговорност, защото е криел файловете за потомството си в онзи сейф. Изглежда е проникнал, взел е документите, които са му трябвали, и после е подпалил клиниката.

— Защо го е направил?

— Този човек е работил няколко десетилетия за тайна правителствена агенция. Тази работа учи човек да бъде параноичен. Искал е да е сигурен, че няма да бъде разкрит от децата си.

— Колко… колко дъщери е имал? — прошепна Грейс и осъзна, че е притаила дъх.

— Две — Вивиан и Дамарис.

Грейс затвори очи — не знаеше дали да се чувства облекчена, или разочарована.

— Сигурен ли сте, че са били само две?

— Записал е много точно това в бележките си. Решил е да намери всичките си деца и разочарован открил, че те били само две момичета.

— Ясно.

— Ти не си негова дъщеря, Грейс. — Гласът на Фалън прозвуча необичайно загрижено. — Помисли разумно. Сигурен съм, че си проверила профила на баща си. Майка ти го е записала, когато те е регистрирала. Той се различава много от този на Крейгмор. Като начало, очите му са били кафяви. Освен това Крейгмор е генерирал кристали, а не е бил стратег.

Тя се почувства като „Титаник“ малко след сблъсъка с айсберга.

— Знаете, че аз също съм дете от клиниката „Бърнсайд“? — промълви тя.

— Аз ръководя агенция за разследвания. За мен е важно да зная повече за агентите си. Бъдещето на Обществото и може би на целия свят зависи от това дали ще успея да се справя поне отчасти с работата си.

— Но как открихте, че съм бебе от „Бърнсайд“?

— Лесно. След като знаех коя си била, преди да станеш Грейс Ренкуист, нямаше проблем да науча за клиниката. Беше при документите за първата ти самоличност.

— О! — Не можеше да го осмисли. Грейс осъзна, че щом той знае за клиниката, е осведомен и за всичко останало.

— Да. Знам за теб и Мартин Крокър — каза Фалън, сякаш беше прочел мислите й, което беше невъзможно. — Кучият син е търгувал с оръжия или наркотици, нали? Кое от двете?

— С оръжия — каза тихо тя. — Но…

— Ти си научила за оръжията, той се е опитал да те убие и ти си отвърнала на атаката му. Предполагам, че така е станало. Добре си се справила.

Тя беше ужасена от небрежния тон, с който той коментираше случилото се в онзи ден на Карибите.

— Аз не целях това. Просто се опитвах да спася живота си.

— Нямам нищо против. Но нямам време за спомени. Имаме си по-важна работа. — Фалън замълча. — Не мога да повярвам, че го казах. Явно трябва да поспя повече. Говорехме за това каква е била връзката между Крейгмор и Сирената.