Джейн Кренц - Дар от злато

— Джонас, ставай! Щях да забравя. Започва след около час.

— За какво, по дяволите, говориш?

— За търга на Кейтлин Евинджър. Спомняш ли си, че тя не е отменила нищо. Вярно е, че гостите бяха изхвърлени, но това едва ли ще ги спре да се върнат отново. Те са колекционери, а тях не ги тревожи особено, че някой е бил убит през нощта. Историята, която се разигра снощи, само ще увеличи още повече цената на „Кръвожадност“. Щом всички се появят в къщата, Кейтлин ще бъде принудена да проведе търга, за да избегне скандала.

— И какво от това? — намръщи се Джонас.

— Как какво? Тави ще се окаже права. След като продаде картината, Кейтлин може да посегне на живота си.

— На мен не ми пука, да прави каквото иска.

— Недей така, Джонас, не можем да я изоставим, след като всичко е свършило.

— Какво значи това? Че отново ще я спасяваш?

— Ако мога.

Верити взе хавлията си и влезе в банята. Джонас изруга, а после измърмори нещо, което тя не можа да чуе от шума на водата.

— Какво каза?

— Казах, че току-що загуби наградата за „Най-страшна жена на годината“.

Верити видя колите, паркирани пред сивата къща, веднага щом излязоха от последния завой на криволичещия път. „Дано не е твърде късно!“

— Моля те, по-бързо, Джонас!

— Успокой се, закъде си се разбързала?

— Не можеш ли да разбереш? Никой не знае, а и не се интересува какво ще стане с Кейтлин, след като търгът завърши.

— Ако искаш моето мнение, тя ще оцелее. След като си е отмъстила, едва ли ще се самоубие, само заради една картина.

— Не говоря само за самоубийство, може да спре изобщо да рисува.

— Няма да е голяма загуба.

— Това не е истина. Евинджър е много талантлива художничка.

Макар че беше спала само два часа, Верити бе заредена с енергия и решителност. Още преди Джонас да изключи двигателя, отвори вратата и хукна към къщата. Натисна звънеца, но тъй като не получи отговор, настойчиво заудря с юмрук.

— Не чакай някой да ти отвори, всички са горе в ателието на третия етаж — Джонас се протегна и бутна навътре незаключената врата. — Хайде, напред, героиньо.

Верити нямаше нужда от нова покана и се втурна по стълбището. Къщата изглеждаше пуста и стъпките й отекнаха в тишината. Джонас я следваше по петите, но с безгрижие, на което можеше само да завиди. Стъпките му бяха елегантни и безшумни. „По дяволите, аз вече съм мокра, а той тича като професионален атлет. Добре, че в леглото не е толкова безгрижен“ — помисли си Верити.

Дишайки тежко, достигна до последния етаж. Вратата на ателието беше широко отворена. Трима мъже и две жени стояха пред откритото платно на „Кръвожадност“. Кейтлин беше на няколко крачки зад тях и бе отпуснала цялата тежест на тялото си върху ебонитовия бастун. Лицето й изглеждаше бледо и състарено.

Тави първа ги забеляза и в очите й проблесна надежда. След нея всички обърнаха очи към новодошлите.

— Не трябваше да се връщаш, Верити. Ние почти свършихме тук.

— Трябваше да се върна, Кейтлин. Забрави ли, че аз съм ти приятелка.

— Твърде късно. Всичко е твърде късно.

— Мисля, че последното наддаване е мое. Някой ще вдигне ли цената? — обади се мъж на средна възраст, облечен в елегантен сив костюм.

Джонас пристъпи малко по-напред.

— Не бързайте толкова, сър. Знам, че след събитията от снощи картината ви се струва още по-привлекателна, но ще трябва да почакате. Сега мис Еймс ръководи търга.

— Какво, по дяволите, става тук? — възмути се една по-възрастна жена. — Аз дошла да върша бизнес тук, а не да участвам в театър. Вдигам цената на мистър Росендър с още хиляда долара.

Верити обърна очи към нея.

— Можете да запазите парите си. Картината вече не се продава.

От всички страни последваха учудени въздишки. Тя не им обърна внимание, взе едно малко ножче от масата с инструменти и тръгна към картината.

— Хей, какво, по дяволите, мислите, че правите?

— Джонас, успокой господата.

— Съжалявам, приятели, но аз работя за тази дама. Ако имате възражения, обръщайте се към мен.

Други протести не последваха.

— Кейтлин, нали повече нямаш нужда от тази картина?

— Защо, какво мислиш да правиш с нея?

— Ще я махна от живота ти. Завинаги.

Верити замахна и направи широка рязка на платното. Чуха се няколко ужасени вика, но никой не се осмели да й „попречи“. Хубаво е да имаш някого като Джонас под ръка. Когато от „Кръвожадност“ бяха останали само купчина цветни ивици плат, тя се обърна към Тави.