Джейн Кренц - Дар от злато

— Тези гадни лаборанти винаги използваха лекарства, за да контролират реакциите ми. Казвал съм им хиляди пъти, да не се намесват, защото така само ме объркват и ситуацията става неконтролируема. По това време аз се борех с емоциите в тунела, а проклетият лаборант е решил да ме успокои. Но аз не го виждах в реалността, а само в коридора. Той се приближаваше като един от убийците, държеше кама, чийто връх бе намазан с отрова.

— Точно така. И ти си реагирал, само за да се защитиш.

— Но ти си открила и най-важното от тези заключения, нали? Открила си, че аз не възприемам само емоциите от миналото?

— Джонас, какво искаш да кажеш? — попита Верити.

Кейтлин се обърна към нея.

— Научих, че той не само изпитва същите отминали емоции, но и взема всички умения на човека, който е притежавал оръжието.

— Но какво означава това?

— Аз не знам нищо за фехтовката, Верити. Интересите ми към нея са били чисто академични. За самозащита мога да използвам пистолет и нож, но никога не съм се дуелирал със сабя, меч или рапира.

— Но… но ти се биеше като експерт тази вечер.

— Същото се случи, и когато промуши лаборанта. Това беше и най-важното заключение след всички тестове. По необясним начин ти придобиваше уменията и дори характера на човека, притежавал оръжието.

— Не е толкова просто, колкото си мислиш, Кейтлин. Това все опитвах да обясня и на изследователите, но те не пожелаха да ме изслушат. В повечето случаи аз не исках да придобия тези емоции и умения, защото чувствах, че нямаше вече да съм същият човек, времето щеше да отнеме разсъдъка ми. Аз се борех срещу миналото и само тази нощ съзнателно не се съпротивлявах.

Верити стисна силно ръката му.

— Можеше да умреш, Джонас. Почувствах го, когато се готвеше да прободеш Кинкейд. Знаех, че ако направиш тази фатална стъпка, времето щеше да установи пълен контрол над теб.

— Но защо мислиш, че Джонас щеше да пострада, Верити?

— Не знаеш какво искаше от него. Ако Джонас беше убил Кинкейд под въздействието на…

Пръстите му предупредително дръпнаха рижите къдрици, с които си играеше.

— Няма значение, Верити. Тя не може да те разбере. Никой, освен нас двамата, няма представа какво се случва в този коридор.

Кейтлин ги гледаше объркано.

— Какво искаш да кажеш? Че Верити също притежава подобен на твоя талант?

— Не, но тя притежава друга дарба, която нямам желание да ти обяснявам. Това не те засяга. А сега можеш да продължиш.

Кейтлин срещна пронизващия му мрачен поглед и сведе глава.

— Верити, искам да знаеш нещо. Никога не съм искала да те излагам на опасност, повярвай ми. Имах перфектен план, но всичко се обърка. По някакъв начин Кинкейд е предугадил намеренията ми и се е подготвил.

— И какъв беше „перфектният план“, Кейтлин?

— Неприятно ми е да ти го кажа, Верити, но вие двамата бяхте моята примамка още от началото.

— Примамка?!

Джонас отново почувства яростта да се влива във вените му, но този път успя да се овладее.

— Нека да чуем, Кейтлин?

— Добре, имате право да знаете цялата истина. Парченцата от плана за моето отмъщение се сглобиха за дълъг период от време. Исках да убия Кинкейд с рапира, но не можех да го направя.

— И тогава си спомни за моите умения?

— Да, преди около година ми проблесна идеята, че мога да използвам твоите способности. Но тогава ти изчезна от „Винсънт“ и четири години никой не знаеше нищо за теб. Открих те най-сетне в една кръчма в Мексико.

По това време за мен работеше една частна детективска агенция и вече обмислях как да говоря с теб. Но тогава се появи Верити и неочаквано ти я последва до Сикуънс Спрингс и започна работа при нея. Това много ме улесняваше, защото вече беше твърде близо до мен и можех спокойно да говоря с теб. Дойдохме с Тави в ресторанта с намерението да ти предложа пари, да те използвам като мой кондотиер, за да свършиш работата. Но още първата вечер разбрах, че каквото и да ти предложа, няма да се съгласиш. Парите не те изкушаваха, а и очевидно не ме харесваше.

— Но затова пък те хареса Верити.

— Да, след като не успях да говоря директно с теб, реших, че единственият начин да те използвам, е да спечеля Верити на своя страна.

— Значи, затова толкова настояваше да станем приятели?

— Искам да знаеш, че за мен това приятелство става истинско. Едва ли повече ще се отнасяш по същия начин, както преди, с мен, но никога няма да забравя твоето уважение и внимание.

— Забрави тези глупости и довърши историята си.