Джейн Кренц - Споделен сън

— Няма да имам кошмари, кучи сине. Ако пък имам, просто ще си мисля за парите. Те ще провокират сладки сънища. А сега млъкни и легни на земята. Ще завържа ръцете ти отзад.

Трясъкът от счупено стъкло наруши напрежението. Хари се снижи, извика нещо неясно и се извърна към шума.

Колби се нахвърли върху му, когато Брандън бързо падна на земята от другата страна на кадилака, и стовари дланта си върху врата му. Огромният мъж залитна и падна на колене. Колби замахна втори път и Хари се строполи на земята. Револверът падна от ръцете му.

Брандън се появи откъм задната част на колата. Държеше гаечния ключ вдигнат, готов да действа.

— Мисля, че няма да ни трябва — рече Колби и почеса ръката, която го болеше. — Но го дръж наблизо, докато намеря нещо да завържа ръцете му. — Накрая извади от кадилака въжето, което без съмнение Хари имаше намерение да използва за него.

Пет минути по-късно Колби се изправи и се загледа в Хари, който лежеше на земята в полусъзнание и наподобяваше купчина.

— А сега какво? — попита Брандън.

Той гледаше баща си втренчено, а гласът му все още беше напрегнат от адреналина, който Колби беше сигурен, все още пълзеше във вените му. Колби усети гордост от хладнокръвието на сина си в тази опасна ситуация.

— Ще се свържем с Джил. Той ще поеме случая оттук нататък.

— Да го сложим ли в кадилака? — притеснено попита Брандън.

— Няма защо да се главоболим.

— Навън наистина е студено, татко. Ако го оставим на земята, може да умре.

Колби изсумтя и посегна да хване Хари за глезена.

— Прав си. Няма защо да си създаваме усложнения. Хвани го за раменете.

Те дълго влачеха Хари, но най-после успяха да го натикат на задната седалка на кадилака. Жертвата им простена, но не дойде в пълно съзнание.

Колби отвори предната врата и изключи светлините. Ръката му застина за миг, когато в съзнанието му се появи познат спомен. Той се загледа през предното стъкло, изучавайки многоцветното сияние на светлините, чиито лъчи пронизваха нощта.

— Какво те притеснява, татко, предното стъкло ли?

— Не — отнесено отвърна Колби, опитвайки се да улови неясното усещане, че греши. — Дължа на Хари едно счупено предно стъкло. Какво залагаш, че ако тя оживее, баба ти ще ме накара да платя за него?

— Само това ми дойде на ум, за да го разсея.

— Получи се. Както казах, Брандън, този път ти беше моят директен удар.

— Ама ти така го уплаши за кръвта и труповете. Дори аз се почувствах някак неловко. Подейства му. Чудя се дали изобщо щеше да дръпне спусъка. Ако беше продължил да говориш още…

— Брандън, замълчи за минута. Опитвам се да мисля.

В продължение, на тридесет секунди те мълчаха, но Брандън не можа да устои и попита:

— За какво?

— Ти чу ли разговора? — Колби се изправи и погледна сина си.

— Да, мисля, че да. Защо?

— Спомена, че казал на Еди миналото лято, че нещата ще се променят.

Брандън кимна.

— Да чух го.

— Точно преди да си тръгнем миналото лято с Даяна, аз разговарях с Еди. Каза ми, че се е захванал с нещо голямо, което може да се окаже големият му удар. Същата нощ, когато пукнах гума, и Хари едва не ми проби главата.

— Татко — тихо рече Брандън, — нали Еди ни каза, че тази нощ корветът може да се появи на „Ривър Роуд“? Вместо тайнствената кола, срещнахме стария кадилак на Хари. Мислиш, че приятелчето ти те е подредило и двата пъти?

Колби изруга.

— Даяна. Ако нещо се случи с нас, тя няма да се успокои, докато не обърне целия град. Ще отиде направо при Джил Торп и той ще й помогне да намери отговори на всички въпроси. Хари сигурно е знаел това. Не може да остави и нея жива.

Очите на Брандън се разшириха.

— Тя е сама в къщата.

— А Еди е някъде наоколо. — Колби отвори задната врата на кадилака и се опита да постави Хари в седнало положение. Хари премигна унесено.

— Какво ще правиш, татко?

Колби не отговори. Той разтърси Хари. Онзи разшири очи като видя студеното изражение по лицето на Колби.

— Хари, кажи ми какъв е планът. Какво ще направи Еди на Даяна?

— Нищо няма да ти кажа, Савагар. Нали си умен, сам се сети.

Брандън се наведе в колата.

— Искаш ли гаечния ключ, татко?

Колби протегна навън ръка, без да каже нищо. Брандън мушна ключа в ръката му.

Хари остана с отворени уста, докато местеше поглед ту към единия, ту към другия мъж.

— Ти си луд, Савагар. И двамата сте луди. Не можете да го направите. Вие сте луди.

— Може би се дължи на това, че пиша твърде много романи на ужасите. Имаш ли намерение да спориш с луд Хари?