Джейн Кренц - Изборът

Травис го изгледа, без да иска, с известно уважение, след като му стана ясно, че Дейвид Къркуд е нещо повече от това, което се виждаше на повърхността. Трябваше да е подготвен да открие у човека скрити дълбочини, припомни си Травис. В края на краищата някога Джулиана е била влюбена в него.

— Аз съм шефът на „Фаст Форуърд Пропъртиз Инкорпорейтид“ — каза Травис.

Дейвид бавно си пое въздух.

— Значи времето ми изтече?

— Почти. Аз управлявам бизнес, Къркуд, а не благотворителна фондация.

Дейвид прокара пръсти през косата си.

— Не, изобщо нямате вид на благотворител. Но това не отговаря на въпроса. Какво сте още, освен големият лош вълк, дошъл да събори къщата ни?

Травис въздъхна, не му се искаше много да му разкаже всичко, но знаеше, че в последна сметка то ще излезе на бял свят.

— Аз съм човекът, който спаси мястото преди пет години, когато Тони и Рой балансираха на ръба на банкрута.

Погледът на Дейвид се изостри.

— Консултанта, когото преметнаха? Този, който е очаквал да получи една трета от курорта като възнаграждение за направените услуги?

— Знаете за сделката?

— Не всичко. Никой не говори за този инцидент. Никой не говори за вас или за случилото се преди пет години. Но намерих някои документи и записи в офиса, когато поех бизнеса след брака си. Мисля, че сглобих цялата история. Включително факта, че някога сте бил сгоден за жена ми.

— Да, добре, и ако това ви успокоява, не съм дошъл, за да си я искам. Това, което искам, е „Флейм Вали“.

— Не искате просто възнаграждението си. Значи, дошли сте да си отмъстите?

Травис вдигна рамене.

— Искам само дължимото ми.

— Нали Джулиана не е част от случилото се преди пет години?

— Не. — Травис се загледа в мрака. — Не трябваше да я намесвам.

— Нямаше начин да го избегнете.

Дейвид извади връзка ключове от джоба си.

— Хайде, Сойер. Ще ви откарам обратно в Джуъл Харбър.

— Защо искате да ми правите услуги?

— Не го приемам като услуга — каза Дейвид, тръгвайки към белия мерцедес. — Приемам го като последна, отчаяна битка на удавник. Искам да използвам времето оттук до Джуъл Харбър, за да ви накарам да изслушате моята позиция.

— По-добре да си спестите въздуха, Къркуд. Казах ви вече, че не управлявам благотворителна организация.

Но неохотно Травис тръгна към мерцедеса. Нямаше да спори за безплатния превоз по това време на нощта.

— А вече ми казахте, че бихте предпочели да не сте намесвали Джулиана.

Дейвид отвори вратата на колата.

— Точно така. Що се отнася до мен, сега тя е вън от всичко това. Най-малкото финансово.

Дейвид хладно се усмихна.

— Имам новина за вас, вълчо. Джулиана е хлътнала до големите си красиви очи.

Травис остро го изгледа над покрива на колата.

— Как?

— Миналата година тя даде назаем значителна сума пари на „Флейм Вали Ин“.

— Какво е направила?

Травис се почувства като прободен в стомаха.

— Чухте ме. Беше много голям заем. Мислех да й го изплатя в края на тази година. Разбира се, това няма да бъде възможно, ако го сложите под възбрана. Ако курортът банкрутира, всички големи планове на Джулиана за „Каризма Еспресо“ вероятно ще се провалят заедно с него.

Джулиана беше в леглото, но сънят бе на светлинни години от нея, когато неочаквано звънецът на входната й врата започна да звъни дълго и продължително. Началните акорди на увертюрата „Вилхелм Тел“ огласяха жилището й отново и отново, докато най-накрая главата й започна да звънти от напрежение. Питаше се кой от нейните познати стои на прага й тази вечер и така нахалства.

Нямаше нужда да е гений, за да се сети кой е досадникът, който навярно нямаше да се предаде и да си тръгне. Травис Сойер не беше от тези, които лесно се предаваха, и красноречиво доказателство за това бе фактът, че беше чакал пет години, за да си отмъсти.

Джулиана стана от леглото и посегна към сатенения си халат в прасковен цвят. Тя остана глуха за дуелиращите се звуци достатъчно дълго, за да има време да седне пред огледалото на тоалетката си и да сложи на устните си червилото, което смяташе, че подхожда най-добре на халата. Канеше се да си сложи руж, но неспособна да издържи повече на мъчението, тя нахлузи чифт сребърни домашни чехли с високи токчета, мина през всекидневната и отвори вратата.

— Каквото и да продавате, не купувам — каза тя. — Но можете да опитате.

Травис, който стоеше облегнат на звънеца, бавно се изправи, очите му бяха като ледени пръчици.