Джейн Кренц - Изборът

— Не ми ги дрънкай такива на мен. При теб нищо не се случва по обичайни причини. По дяволите, Джулиана. Как изобщо си могла да си помислиш да се омъжиш за човек като него?

— Дейвид е твърде мил мъж, както сам разбра тази вечер. Не са много хората в неговото положение, които биха ти предложили транспорт, като знаят, че имаш намерение да ги разориш.

— Нямаш нужда от много любезен мъж — процеди Травис през зъби. — Имаш нужда от някой, който знае как да държи на своето с теб. Някой, който няма да те остави да се измъкнеш безнаказано. Някой, който е толкова силен или по-силен от теб.

— Може би си прав.

Джулиана се усмихна и остро го изгледа.

— Но напоследък жената не може да си позволи да бъде твърде придирчива. Понякога трябва да занижи изискванията си.

Усмивката на Травис беше хладна като нейната.

— Искаш да кажеш, че си занижила изискванията си, когато си ме избрала за втори годеник?

— Ти го каза, не аз. Но сега, след като го спомена…

— Джулиана, стига. Казах ти вече, не съм в настроение за заядливите ти отговори. Тази вечер искам само няколко прями отговора. Винаги съм мислил, че прямотата е твоя специалност. Някога ми беше казала, че искаш всеки да знае точно какво му е отношението към теб и на теб да ти е ясно в какви отношения си с другите.

— Отговорих на въпросите ти. Сгодих се за Дейвид, защото имахме много общи неща и защото мислех, че ме обича, а и той мислеше, че ме обича. За един месец и двамата открихме грешката си. Всъщност в интерес на истината аз го установих след няколко дни. Така или иначе развалихме годежа. Не си развалихме отношенията.

— Искаш да кажеш, че Дейвид е сложил край на всичко, когато е разбрал, че ще го побъркаш, като се опитваш да го накараш да ти играе по гайдата. Вероятно Ели му се е сторила като тихия, сладък, златокос ангел, след като цял месец е бил сгоден за теб.

— Да не би да намекваш, че съм вещица?

— Не, мадам, макар и да признавам, че те нарекох така преди малко тази вечер, когато наблюдавах как напускаш паркинга на курорта. Ти си това, което те нарече Къркуд — много жена. Не всеки мъж иска толкова много жена. Къркуд е разбрал, че не може да се справи с теб. Завъртяла си му главата и след това се е ядосал, че ти е позволил да го направиш.

— По-скоро като теб и Ели.

Джулиана чувстваше, че се дразни и се предупреди да не допусне Травис да я доведе до състояние да си изпусне нервите.

— Като Ели и мен? Възможно.

Травис пое глътка от брендито и замислено се загледа в газовата камина от черен камък.

— Всъщност може би си права. Но вече няма значение. Това, което беше между Ели и мен преди пет години, вече е само пепел.

— Не съм много сигурна — отбеляза Джулиана хладно. — Тази вечер видях как двамата се гледате. Във въздуха се долавяха много стари емоции.

Травис отблъсна забележката с нетърпеливо махване с ръка.

— Стар яд от моя страна. Стар страх от нейна вероятно. Минали са пет години и тя се е убедила, че съм забравил всичко за „Флейм Вали Ин“. Всъщност тя преживя атака на безпокойство тази вечер, когато разбра, че нищо не съм забравил.

— Отмъщението е мощно оръжие, така ли, Травис?

— Държи ти топло, когато нямаш почти нищо друго — съгласи се той.

Погледът му отново се върна на лицето й.

— Кажи ми какво се случи, когато разбра, че Къркуд разваля годежа, защото е влюбен в братовчедка ти.

— Това е лично. Защо да ти казвам?

— Обзалагам се, че е имало истинска сцена. Фойерверки и изригвания. Кръв и черва навсякъде. Никога не би се отказала лесно от нещо, което искаш. Би ли се като разярена котка, за да задържиш красивия си калаен бог?

Джулиана сбърчи нос.

— Златен бог, не калаен.

— Хайде да се съгласим с бог от папиемаше. Би ли се за него, Джулиана?

— Какво те интересува?

— Искам да знам, по дяволите. Искам да знам дали си се била за него. Може би искам да знам дали още се биеш за него. Просто ми отговори на въпроса.

— Не ти дължа никакви отговори. Ти би ли се за Ели? Колко ожесточено? Още ли се биеш за нея? Да не би превземането на „Флейм Вали“ да е опит да си върнеш нея?

Това изглежда го стъписа за миг. Травис наистина се смути.

— Не правя нещата така, както ти ги правиш.

— Просто си се завъртял и си си тръгнал, а? И разбира се, си обещал да си отмъстиш.

— Мисля — каза Травис, — че е по-добре да сменим темата.

— Ти започна този разговор.

— Логиката ти е необорима, мадам. — Той я поздрави с чашата си. — Имаш право. Аз го започнах.