Джейн Кренц - Изборът

— Защо не си ми казала, че си вложила част от личните си спестявания във „Флейм Вали Ин“?

— Защо трябваше да ти казвам? Беше семейна работа, а аз те наех само като консултант на „Каризма“. Освен това допреди няколко часа нямах никаква представа за дълбоката ти, лична загриженост за курорта.

Погледът му се плъзна по нея и студеното му изражение стана още по-сурово.

— Не можеш да стоиш тук, облечена по този начин. Всяка минута някой може да мине. Да влезем.

— Не мисля, че искам да те пусна в апартамента си. Може би тайно държиш ипотеката на целия блок или нещо подобно. Може би се готвиш да наложиш запор на цялата жилищна асоциация и да изхвърлиш всички нас, бедните собственици, на улицата.

— Престани да говориш глупости. Тази вечер нямам повече настроение за изопаченото ти чувство за хумор. Това, че ме заряза във „Флейм Вали“, беше последната капка.

Той се промуши покрай нея и се запъти към всекидневната.

— Как се върна в Джуъл Харбър?

Джулиана бавно затвори вратата и тръгна след Травис. Забеляза, че е свалил вратовръзката си и че на бялата му риза има няколко зелени петна. Обзе я смътно чувство за вина. Бързо го потисна.

В момента, когато се изравни с Травис, той вече се беше разположил в оранжево-розовото кожено канапе. Небрежно се отпусна на него и опъна един крак на малката черна масичка с хромово покритие.

— Какво толкова си се загрижила как съм се върнал?

— Не е въпрос на грижа — обясни Джулиана, седна на тюркоазения стол и кръстоса крака.

Сребърните чехли блеснаха на светлината от намиращата се наблизо лампа в италиански стил.

— Попитах те от чисто любопитство.

— Летях.

— На метлата си?

— Не, не забравяй, че ти използва метлата.

— Ах — въздъхна Джулиана. — Докачен си значи, така ли? Обзалагам се, че Дейвид те е закарал вкъщи. Той би го направил. Дейвид винаги е бил превъзходен домакин. Кога му каза кой си — преди или след като предложи услугите си?

— Преди.

— Колко честно от твоя страна. Чувството ти за бизнес етика безспорно е вдъхновение за останалите от нас.

Сребърните сандали отново проблеснаха, когато Джулиана прекръстоса краката си и любезно се усмихна.

— Не ме гледай така надменно, Джулиана. Тази вечер настроението ми виси на косъм.

— Да потърся ли ножици?

Травис затвори очи и облегна главата си назад на кожената възглавница.

— Не, но можеш да ми донесеш глътка бренди. Господ ми е свидетел, че се нуждая от него.

— Брендито е скъпо. Защо да прахосвам скъпоценната си наличност за теб? — попита Джулиана.

Очите на Травис се отвориха и той погледна право в нея.

— Един от тези дни ще се научиш кога да спреш да се заяждаш — каза той тихо.

— И кой ще ме научи?

— Започва да ми се струва, че за мен измъкване няма. Очевидно няма много други кандидати и това е напълно разбираемо. Върви и донеси брендито, Джулиана. Искам да говоря с теб.

Тя се поколеба няколко мига, след което, прикривайки усмивката си, стана и влезе в кухнята. Отвори един шкаф, намери скъпото френско бренди, което беше запазила за специални случаи, и внимателно наля две чаши.

— Благодаря — каза Травис с престорена любезност, когато тя се върна във всекидневната с тумбестите стъклени чаши, закрепени на светъл пластмасов поднос. Той взе едната.

— Добре — въздъхна Джулиана и отново седна. — За какво искаш да разговаряме?

— Как по дяволите си допуснала да се сгодиш за Дейвид Къркуд?

Джулиана мислеше, че е подготвена за всякакви бомби, които Травис би могъл да пусне, но този залп я изненада.

— Брей, май ти и Дейвид сте се сприятелили по обратния път към Джуъл Харбър? Старата мъжка солидарност, предполагам.

Травис се намръщи.

— Отговори ми, Джулиана.

— Как съм се сгодила за него? Остави ме да помисля една минутка. Оттогава са минали четири години и някои подробности ми се губят, но доколкото си спомням, стана по обичайния начин. Заведе ме на вечеря в „Трежър Хаус“, същото място, където ти и аз ядохме вечерта, когато ти ме подведе да си легна с теб, всъщност и…

— Не те подведох да си легнем и добре го знаеш. Престани да се опитваш да прехвърляш вината върху мен. Няма да стане. И ни най-малко не ми пука дали Къркуд ти е сложил годежен пръстен на ръката. Преди всичко искам да знам защо, за Бога, си изманипулирала човека да ти предложи брак. Всеки малоумник веднага би видял, че изобщо не е подходящ за теб.

Джулиана кипна при това обвинение.

— Не съм го манипулирала. Той ми предложи и аз приех поради всички обичайни причини.