Джейн Кренц - Изборът

Травис поклати глава, чувстваше се странно вцепенен. Преди да успее да помисли какво да прави оттук нататък, бащата и майката ни Джулиана изплуваха в полезрението му, застанаха точно пред него. Само това ми трябваше, помисли си той. Те най-безцеремонно го пренебрегваха през повечето време до този момент. Очевидно напускането на Джулиана ги е подтикнало да инсценират сблъсък.

— Какво по дяволите мислиш, че правиш, Сойер? — попита Рой Грант.

Той изгледа враждебно Травис през лещите на бифокалните си очила.

— Какво каза на дъщеря ми, че толкова я разстрои?

— Защо не попиташ нея? Аз съм залятият с гуакамоли — измърмори Травис.

Рой Травис много се е променил, помисли си той. От двамата братя Грант той е по-млад с две години и за годините си все още е в добра форма. Винаги е бил по-спокойният, по-тихият, но тази вечер не играеше добре ролята си.

— Всъщност въпросът е — намеси се Тони Грант, червендалестото му лице почервеняло от гняв, — какво правиш тук тази вечер, Сойер? Познавам те. Наумил си си нещо. Каквото и да е то, по-добре внимавай, господине. Рой и аз няма да те изпускаме от око.

— Ще го имам предвид.

Травис се зачуди дали вратовръзката му може да бъде спасена. Изведнъж го блъсна мисъл, която отново го възбуди към действие. Тази вечер Джулиана беше в състояние да си тръгне и фактически да го изостави на петдесет километра от апартамента му.

— О, колата!

— Ако ключовете са в нея, вероятно отдавна е тръгнала — увери го Дейвид развеселено.

— Ключовете са в мен. — Травис пъхна ръка в джоба си и ги намери. — Но не знам дали не е от жените, които държат резервни в чантата си.

— Винаги носеше, когато излизах с нея — отбеляза Дейвид. — Както казах, тя обикновено е една крачка пред мъжа. Такава е нашата Джулиана. Това понякога много дразни, не е ли така?

— Колата.

При мисълта, че е останал без транспорт, Травис се юрна към вратите на фоайето.

— Почакай само още една проклета минута — Рой извика след него.

Травис пренебрегна предупреждението. Излетя през вратите на фоайето, изтича покрай стреснатия служител на рецепцията и се насочи навън към ярко осветения вход на курорта.

Ръмженето на ядосаната спортна кола вече ечеше в нощния въздух. Травис рязко се спря на алеята и гневен и объркан видя как червеното купе на Джулиана зафуча към главния път.

— Проклетата червенокоса вещица!

Травис застана с ръце, свити в юмруци на бедрата си, и проследи как фаровете на купето изчезнаха на завоя към магистралата.

— Направи го. Тръгна си и ме изостави.

— Това, което не трябва да забравяте за Джулиана — каза Дейвид, който небрежно пристъпи и застана до Травис, — е, че е малко импулсивна дори при нормални обстоятелства. Единственото нещо, за което винаги запазва присъствие на духа, е бизнесът. От друга страна, е щедра до крайност. Не може да търпи да гледа някой да страда. Има шанс, след като пропътува двадесетина километра, да се сети, че няма с какво да се приберете, да се върне и да ви спаси.

— Сигурно има шанс това да стане. Страхотен шанс!

Дейвид кимна.

— Вероятно сте прав. Очевидно ви беше ядосана. Ей, ама не се тревожете, приятелю.

Той потупа фамилиарно Травис по рамото.

— Ще ви върна в Джуъл Харбър. Никакъв проблем.

Травис тихичко, цветисто и от все сърце изруга. Мисълта да приеме приятелско извозване от мъжа, когото имаше намерение напълно да разори, беше достатъчна, за да му замае главата. И на всичкото отгоре Къркуд е бившият годеник на Джулиана — златният й бог.

Травис се зачуди дали Джулиана нарочно го е изоставила — именно, за да се окаже той в тази странна светска ситуация. Беше сигурен, че неловката ирония на цялото положение ще допадне на изопаченото й чувство за хумор. Тази жена беше заплаха.

— Може би някой от гостите ви ще се върне в Джуъл Харбър по-късно вечерта — не се предаваше Травис.

Дейвид замислено се намръщи.

— Точно сега никой не ми идва наум.

— Може би бих могъл да се обадя от рецепцията и да наема кола.

— Нямаме услуга за наемане на коли.

— А кола от летището? — раздразнено опита Травис.

— Момчето, което обслужва летището, вече се прибра. — Дейвид се усмихна. — Страхувам се, че оставате с мен.

Травис отърси друга локва от гуакамоли от ръката си и много внимателно каза:

— Мисля, че е най-добре да ви кажа кой съм.

— Защо не? — заяви Дейвид спокойно. — Откакто се появихте на терасата, се чудя кой сте и защо станахте причина жена ми за малко да не припадне. А Рой и Тони гледаха, сякаш са видели призрак.