Джейн Кренц - Изборът

— Нямаше как да не ме намесиш. Аз съм от семейството, не забравяй. Аз съм Грант.

— Не забравям. И това автоматично те поставя от другата страна. Знаех какво ще стане от самото начало. Но, както казах, все пак съжалявам.

— Престани да съжаляваш. Нито за миг не ти вярвам.

Той разклати съдържанието в чашата.

— Да, предполагам, че не ми вярваш.

Погледът му беше вперен в мрака на морето.

— Ако наистина съжаляваш — внезапно се обади Джулиана, съзнавайки, че се лови за сламка, — ще се откажеш от всичко, ще си тръгнеш оттук още тази вечер и никога вече няма да смутиш братовчедка ми, съпруга й и останалата част от семейството.

Зъбите му се оголиха в кратка, злокобна усмивка, която изчезна толкова бързо, колкото се появи.

— Никакъв шанс това да стане, Джулиана. Стигнал съм вече твърде далеч, чаках твърде дълго и планирах много грижливо. Никой, който ме прави на глупак, както направи семейството ти преди пет години, няма да се измъкне.

— Звучи, сякаш сам си се направил на глупак.

— Вярно е, че направих няколко грешки. Позволих личната страна на живота ми да се смеси с бизнеса. Такива грешки вече не правя.

— Да, направи няколко грешки…

За миг Джулиана усети как я обзема чувство на загуба.

— По дяволите, Травис, как може да си толкова сляп? Можехме да постигнем нещо чудесно заедно — ти и аз. Толкова бях сигурна в нас. Толкова сигурна, че сме родени един за друг. Но ти ще проиграеш всички възможности заради отмъщението си. Ти си глупак!

Лицето му доби гневно изражение.

— Трябва да знаеш нещо, Джулиана. Не очаквам от теб да приемеш ситуацията и не очаквам да ми простиш. От самото начало знаех, че ще минеш на страната на семейството си в случая. Но мисля, познавайки способността ти да действаш открито, поне ще разбереш моята позиция.

— Говориш за желанието си за мъст — вече губеше търпение. — Бих могла да разбера това. Но не го одобрявам. Как бих могла? Та нали ще нараниш моето семейство.

— Да, знам — въздъхна той, наблюдавайки я примирено и със съжаление. — Така се подредиха картите.

— Просто за сведение — каза Джулиана, — не представата ти за мъст ме убеди, че си глупак, умопомрачен, упорит идиот.

Тя се завъртя на токчетата си и се отправи към тълпата около басейна.

— Джулиана, почакай.

Думите прозвучаха грубо в мрака, като насила изтръгнати от него.

Тя не се обърна. С високо вдигната глава, на петсантиметровите си токчета затрака по каменната тераса и бързо се отдалечи от мъжа, когото обичаше.

— Джулиана! — Травис тръгна след нея. — Виж, знам, че си ядосана, знам, че навярно няма да ми простиш. Но имам своите съображения и направих това, което трябваше. Може би ако изпаднех в същата ситуация днес, щях да постъпя по различен начин.

— Не ми дрънкай врели-некипели.

Джулиана не се спря. Приближи към шведската маса.

— Добре, отново щях да постъпя по същия начин, ако пак ми се случеше подобно нещо. Това не означава, че не съжалявам, задето по този начин увлякох и теб.

— Престани да хленчиш. Не искам извиненията ти. Нещата и без това са достатъчно лоши.

— По дяволите, не хленча. Не се извинявам. Просто се опитвам да обясня…

Той прекъсна, изруга едва чуто, докато бързо се придвижваше, за да я настигне.

— Джулиана, какво искаше да кажеш преди малко, когато заяви, че не плановете ми за мъст са те убедили, че съм глупак?

Джулиана се задържа до шведската маса достатъчно дълго, за да вземе стъклена купа с коктейл от авокадо, домати, лук и подправки, известно с екзотичното име гуакамоли. Завъртя се с купата в две ръце.

— Мъст, да, разбирам. Бидейки великодушна, либерална личност, бих могла да разбера дори това, че ме използваш, за да изпълниш плана си. Не одобрявам, отбележи, но те разбирам. При подобна ситуация, навярно и аз бих се изкушила да постъпя също горе-долу така.

— Знаех, че ще ме разбереш. — Травис изглеждаше направо доволен. — Разбирам, че не можеш да вземеш моята страна, но поне разбираш защо постъпвам така.

— Това, което не мога и няма да простя — Джулиана продължи гневно, — е фактът, че цялата тази каша е станала, защото си мислил, че си влюбен в братовчедка ми.

— Джулиана, чуй ме. Това беше много отдавна. Тогава бях по-млад.

— О, млъкни. Повече не искам да те слушам. Защо да слушам някакъв глупак? Как си могъл да бъдеш толкова сляп, Травис? Тя е твърде млада за теб. Твърде деликатна. Щеше да се отнасяш безобразно грубо с нея и щеше да се ядосваш, че тя не те понася. Шест месеца след женитбата горчиво щеше да съжаляваш. Не разбираш ли това?