Джейн Кренц - Изборът

— Знам. Но моля ти се, опитай се да си спомниш, че тогава бях много по-млада. Само на двадесет и четири години. Травис беше по-възрастен, преуспяващ, силен. Развълнувах се, като разбрах, че съм го привлякла. И всички повтаряха каква чудесна двойка ще бъдем. Татко, чичо Рой и леля Бет — всички го искаха в семейството, защото знаеха, че спокойно могат да му поверят „Флейм Вали“. Той знаел как да го управлява. Отначало беше лесно да си въобразявам, че съм влюбена в него, и когато установих, че не съм, беше много късно. Всичко беше толкова сложно.

— Сигурно.

Джулиана се приближи и застана до братовчедка си.

— Много лошо, че тогава не съм била тук. Веднага щях да кажа, че ти и Травис не сте един за друг. — Поколеба се и добави: — Дейвид знае ли кой е той?

— Не.

Ели бързо поклати глава, погледът й беше помътнял от тревога.

— Никога не съм му казвала за Травис. Предпочитам да не знае. Вероятно няма да разбере. Джулиана, какво да правим?

— Ние?

— Не ме измъчвай. Трябва да ми помогнеш.

Джулиана вдигна рамене.

— Не мисля, че можем нещо да направим. Поне докато не разбера защо Травис си е дал толкова труд да инсценира това голямо завръщане.

— Има само една причина да се появи така като гръм от ясно небе — процеди през зъби Ели. — Ще си отмъщава. Ще намери начин да ни изтръгне „Флейм Вали“. Или да го разори.

— Ели, вразуми си. Как ще го направи?

Тихият звук на кожена обувка, пристъпваща по плочи, накара и двете жени да завъртят глави.

— Ще ви кажа как ще го направя — рече Травис, който изплува от дълбокия мрак на олеандровите храсти. — По най-простия възможен начин. Ще наблюдавам как „Флейм Вали Ин“ ще падне направо в ръцете на най-големия кредитор.

Ръката на Ели отскочи към врата й.

— О, Господи!

Джулиана се втренчи в Травис.

— Как може така да стряскаш хората?

Но си помисли, че той дори не я е чул. Цялото му внимание беше към Ели. Джулиана до голяма степен се почувства като пето колело и това чувство никак не й хареса. Някога беше изпитала същото чувство, застанала до красивата си братовчедка и друг мъж.

Ели се втренчи в мрачното изражение на Травис.

— Знаеш, така ли? Знаеш всичко.

Той раздвижи ръката си и ледът издрънча в стъклената чаша, която държеше.

— Знам. Знам от самото начало.

Погледът на Джулиана скачаше от едното лице към другото.

— Вие двамата, за какво говорите?

— Не разбираш ли, Джулиана? — Гласът на Ели беше задъхан от потискани сълзи. — Той е тук, защото знае, че „Флейм Вали“ отново има финансови проблеми. Тук е, за да наблюдава как всичко се разпада, както щеше да стане преди пет години, ако той не го беше спасил.

— Ти и съпругът ти очевидно сте успели да объркате всичко с големите си планове за разширение — отбеляза Травис. — Ако Тони и Рой Грант бяха продължили да държат юздите, вероятно щяха да го спасят. Но след като са предали нещата на теб и Дейвид Къркуд, всичко е било само въпрос на време.

Джулиана се вбеси.

— Какво смяташ да правиш, Травис? Да дебнеш като лешояд и да гледаш как курортът рухва под планина от дългове? Това ли е представата ти за мъст? Щом ти не можеш да го имаш, никой не може да го има, така ли?

Той я погледна.

— Кой казва, че не мога да го имам?

— Какво искаш да кажеш? — попита Ели, още по-паникьосана, отколкото преди миг.

Травис бавно отпи от напитката си, след което мрачно, кисело се усмихна.

— Ще ти обясня, Ели. Преди пет години ми обещаха една трета участие във „Флейм Вали Ин“. Измамиха ме и не получих дела си, както сигурно си спомняш. Затова този път ще го взема целия.

— Но как? — гласът на Ели прозвуча като печален шепот.

— Ти и Къркуд в нетърпението си да продължите с грандиозните планове да промените и разширите „Флейм Вали“ сте вземали заеми от много източници, но най-много сте задлъжнели към консорциум от инвеститори, наречен „Фаст Форуърд Пропъртиз Инкорпорейтид“.

— Но какво общо има това с теб? — попита Ели.

— Аз съм „Фаст Форуърд“ — каза Травис тихо.

— Ти?!

Ели изглеждаше поразена.

— Аз създадох тази група от инвеститори и вземам всички важни инвестиционни решения — обясни Травис хладно. — Когато „Флейм Вали“ рухне, както сигурно ще стане по някое време през следващите шест месеца, той ще падне направо в моите ръце. Така разчетох нещата, че да бъда тук, за да се намеся и да уредя всичко от новото седалище на „Сойер Мениджмънт Систъмз“ в Джуъл Харбър.

— Травис, ти не можеш да направиш това — помоли се Ели.