Джейн Кренц - Любов по неволя

— Както вече ви казах, това е част от услугата — отговори Лавиния и също се изправи.

Джоан се усмихна.

— Онова, което ви казах вчера, все още е в сила. Аз съм ви много задължена. Ако има нещо, което бих могла да направя за вас, моля ви да дойдете при мен.

— Благодаря ви — отговори Лавиния. — Но не мога да си представя, че ще ми се наложи да потърся вашата помощ.

— Аз също. — Тобиас стана и раздвижи скования си крак. После отиде до вратата, за да я отвори пред Джоан. — Но Лавиния и аз ценим високо великодушното ви предложение.

В очите на Джоан светна задоволство, примесено с лека подигравка. Мина през вратата, но в коридора отново спря.

— Ще бъда много разочарована, ако не ме включите в някои от бъдещите си разследвания. Моля ви, имайте предвид желанието ми. Убедена съм, че ще е безкрайно забавно.

Лавиния загуби ума и дума. Тобиас не реагира.

Джоан наклони глава за сбогом, обърна се и се запъти към входната врата, където мисис Хилтън чакаше да я изведе.

Тобиас затвори вратата на кабинета и отиде до витринката, където Лавиния съхраняваше бутилката с шери. Напълни две чашки и безмълвно подаде едната на партньорката си. После се настани отново в своето кресло.

Двамата дълго седяха мълчаливо един до друг и се взираха в танцуващите пламъци в камината.

— През нощта, когато намерих писмото на Карлайл, което изобличаваше Невил, се почувствах избраник на щастието — заговори тихо Тобиас. — Но веднага си помислих, че може да е фалшификат. Че нарочно са го сложили на място, където всеки би могъл да го намери. Или поне човек, който знае как да търси.

— Само някой, решен да унищожи Невил, би могъл да направи подобно нещо.

— Твърде възможно е лейди Невил да е сложила писмото на място, където да го открият — кимна Тобиас.

— В началото на тази история лейди Невил е искала само мисис Доув да умре. Не е искала смъртта на мъжа си, докато не е станало очевидно, че е унищожил всичките й честолюбиви планове.

— Има още един човек, който знаеше, че в онази нощ ще претърся къщата на Невил. Човек, който разполага с подходящите криминални връзки, за да вкара едно фалшифицирано писмо в дома на високопоставена личност и да го скрие в спалнята на господаря.

Лавиния го погледна втренчено.

— Точно така.

Отново настана мълчание.

— Спомняш ли си, че веднъж споменах пред теб другите слухове, за които Смайлинг Джек ми разказа в „Грифон“? — попита след малко Тобиас. — Слуховете за битката в подземния свят кой да контролира Блу Чеймбър.

— Спомням си. — Лавиния отпи глътка шери и остави чашата си. — Тогава предположих, че фантастичната история, която ти е разказал Джек, не е била нищо повече от улични слухове. Нямаше никаква причина да вярваш в необоснованите му твърдения.

— Сигурен съм, че си права. — Тобиас затвори очи, облегна глава на възглавниците и внимателно разтри ранения си крак. — Но за да се развеселим, хайде да предположим, че в слуховете за криминална война има зрънце истина. Бихме могли да извлечем много интересни заключения за изхода на този конфликт.

— Прав си. — Лавиния се поколеба за миг. — От всички онези, които имат връзка с Блу Чеймбър, остана жива само Джоан Доув.

— Първото интересно заключение.

Последва дълго мълчание.

— Тя има чувството, че ни е длъжница — обясни Тобиас с безизразен глас.

— Иска да се обърнем към нея, ако имаме нужда от нещо.

— Намира, че ще е забавно да бъде част от нашите разследвания.

Пламъците в камината весело пращяха.

— Май имам нужда от още една чаша шери — заяви след малко Тобиас.

— Аз също.

В късния следобед на следващия ден Тобиас влезе в кабинета на Лавиния, помъкнал голям куфар. Тя се изправи иззад писалището си и го погледна озадачено.

— Какво носиш?

— Малък спомен за времето, прекарано в Италия. — Тобиас остави куфара на килима и се зае да го отвори. — Отдавна имах намерение да ти го дам, но в последно време бяхме много заети. Снощи си спомних и бързам да ти го донеса.

Лавиния заобиколи писалището и се изправи пред куфара. Любопитството й бе събудено.

— Надявам се да си донесъл няколко хубави статуи, които бях принудена да оставя в Италия.

— Няма нито една статуя — отговори с усмивка Тобиас, вдигна капака на куфара и отстъпи настрани. — Това е нещо друго.

Лавиния надникна вътре и откри грижливо наредени книги с кожена подвързия. Обзе я бурна радост. Коленичи до куфара и посегна вътре.

— Книгите ми. Всички томчета с поезия… — Прокара пръст по гравираните букви върху подвързията на една малка книжка и въздъхна доволно.