Джейн Кренц: Любов по неволя

— Тя е отровила Филдинг. — Джоан се взираше мрачно в чая си.

— Вече се разбрахме, че бедната жена е луда — напомни й меко Лавиния.

— Точно така. — Тобиас скръсти ръце в скута си. — Затова семейството я прибра в строго охранявана частна лудница. Ще остане там до края на живота си. Никой няма да обръща внимание на безумните й приказки. Ще крещи и ще бушува на воля.

Джоан вдигна глава от чая си.

— Освен това е убила няколко от любовниците на Невил. И се е опитала да ме подмами и да ме убие вечерта на бала.

— Години наред е понасяла стоически любовните истории на съпруга си — обясни Лавиния. — Внушавала си е, че те са без значение. Както за него, така и за нея.

Джоан изкриви лице.

— И е била права.

— Така е — кимна Лавиния. — Успяла е да убеди себе си, че връзката й с Невил е по-важна от плътското удоволствие, което той е намирал при другите жени. Удоволствието е преходно. Освен това, доколкото разбрах, то е било за нея само болка. Тя не е понасяла страстта и не я е искала.

Тобиас промърмори нещо неразбрано. Лавиния го погледна въпросително, но той не си направи труда да повтори думите си. Тъмният му, загадъчен поглед се отправи към огъня. Лавиния се обърна отново към Джоан.

— Ако се вгледаме малко по-внимателно в сърцето на бедната жена — продължи тя, — ще открием, че Констанс е мразила другите жени. Когато е разработила стратегията си да издигне Невил за водач на Блу Чеймбър, вече е имала убедително извинение да се отърве от тях. Просто е внушила на Невил, че нещастните жени представляват потенциална заплаха за издигането му.

— Невил е знаел какво прави тя — намеси се Тобиас. — И е бил съгласен. Несъмнено е подкрепял доводите й за убийствата. И е харесвал скулптурите. Доставяло му е извратено удоволствие да ги гледа. Като си спомням срещата ни в нощта, когато го накарах да направи признание, разбирам, че в действителност не призна да е извършил убийствата. Каза само, че знае за всички убити жени.

— Мръсната работа е била предоставена на Констанс. — Лавиния се загледа в огъня. — Тя е била щастлива да урежда тези дребни проблеми вместо него. Ала когато е прочела дневника и е установила, че някога Джоан е имала връзка със съпруга й, е изгубила контрол над страха и гнева си.

Джоан тъжно поклати глава.

— Прави сте. Тази жена наистина е луда.

— Лудите развиват своя логика — напомни й кротко Лавиния. — Констанс бързо се е убедила, че вие представлявате сериозна заплаха за връзката й с Невил. Опасявала се е, че когато Невил поеме контрола на Блу Чеймбър, двамата ще се върнете към интимната си връзка.

По тялото на Джоан пробяга тръпка.

— Как е могла да си помисли, че ще се върна при този ужасен мъж? Аз се отвращавам от него.

— Тя го е обичала по свой начин — обясни тихо Лавиния. — Не е била в състояние да си представи, че някоя друга жена не го иска.

Тобиас се раздвижи и протегна скования си крак към огъня.

— В объркания й ум вие сте единствената между някогашните му любовници, която би могла да го отнеме от нея. Защото можете да предложите всичко онова, което му дава тя, и дори още повече.

Джоан поклати глава.

— Толкова е тъжно.

Лавиния се покашля.

— Наистина. Когато е прочела съобщението, което днес следобед изпратих на Тобиас, е осъзнала, че не съм спряла разследванията си. Стигнала е до къщата на мисис Воун няколко минути преди мен, защото е дошла със собствената си карета. Заради дъжда аз не намерих наемна карета и трябваше да вървя пеша. Сигурно е влязла и е ударила мисис Воун с машата.

— Какво щастие, че художничката не е пострадала сериозно — промълви Джоан.

— Мисис Воун ми каза, че гъстата коса и дебелото боне са отнели част от силата на удара. Свлякла се на пода, но въпреки ужаса си съобразила, че трябва да се престори на мъртва. Мисля, че аз пристигнах тъкмо навреме, за да предотвратя втория удар.

Джоан се обърна към Тобиас.

— Как стана така, че пристигнахте точно навреме в изложбения салон на мисис Воун? Нали съобщението на Лавиния не е стигнало до вас?

Тобиас се усмихна.

— О, разбира се, че ме намери. Момчето продало съобщението на шпионина на лейди Невил, но като истински малък бизнесмен го донесе после и на мен. За съжаление това означаваше доста голямо закъснение.

— Разбирам. — Джоан стана и изпъна ръкавиците си. — Това най-после е краят, нали? Много се радвам, че сте жива и здрава, Лавиния. Искам още веднъж да изразя благодарността си за всичко, което вие и мистър Марч направихте за мен.