Джейн Кренц: Любов по неволя

— Нима сте повярвали, че ще реши да се върне при Джоан?

— Ами да. Тя ще му даде всичко, което е имал Азур, нали? Контакти, връзки, подробности около финансовите му дела. Всичко за Блу Чеймбър. — Гласът на Констанс се извиси в отчаян хленч. — Какво можех да му предложа аз в сравнение с нея? Да не говорим, че той я желаеше, както никога не е желал мен.

— И тогава решихте, че тя трябва да умре.

— Той щеше да я поиска и тя сигурно нямаше да му откаже. И тогава вече нямаше да се нуждае от мен, нали?

Констанс отново замахна яростно с машата, но този път целта й беше движещата се верижка. Лавиния бутна насреща й фигурата на жената с ветрилото. Машата улучи главата на жената и я разби. Восъчната скулптура рухна тежко на пода.

— Исках тя да страда, както страдах аз — зашепна Констанс. Погледът й следваше трептящата сребърна верижка. — Затова й изпратих восъчната фигура, за да й покажа собствената й смърт. Исках да мисли непрекъснато какво я очаква, исках да се страхува. Да трепери от отчаяние.

Тя измъкна машата от восъчната глава и я вдигна високо във въздуха. Лавиния забеляза, че движенията й са забавени, и в сърцето й пламна нова надежда.

— Защо убихте мъжа си? — Тя се отдръпна бавно, протегнала ръка, за да не се удари в евентуални препятствия.

— Нямах друг избор. Той унищожи всичко. — Констанс хвана машата с две ръце. — Глупав мъж. Глупав, глупав, глупав, лъжлив мъж. — Гърдите й се вдигаха и спускаха все по-бързо, дъхът й излизаше на тласъци. Устреми поглед към верижката, после се върна върху лицето на Лавиния. — Тобиас Марч му заложи капан и Уесли веднага се хвана. Бях си вкъщи, когато той се върна, в нощта, когато Марч го изобличи. Мъжът ми преживя нервен срив. Заповяда на камериера си да опакова вещите му и ми заяви, че ще избяга на континента.

Лавиния напипа зад себе си пианото и спря.

— Тогава ли разбрахте, че всички извършено дотук е било напразно?

— Направих се, че ще му помогна да избяга. Отидох с него на доковете, където един познат беше обещал да се срещне с него и да го качи на кораб за Франция. Предложих на Уесли да почакаме в стария склад.

— И там го застреляхте.

— Това беше единственото, което ми оставаше. Той разруши всичко. — Лицето на Констанс се разкриви от болка и гняв. — Исках да го пребия, както постъпвах с уличниците, но се сетих, че трябва да представя смъртта му като самоубийство. Ако го намереха пребит, Марч и другите щяха да продължат разследванията.

— И какво ще правите сега? Сигурно искате да станете водач на Блу Чеймбър?

— Точно така. Сега аз ще стана Азур. — Констанс не откъсваше поглед от святкащата верижка.

— Това е правилното решение. Вие ще станете Азур. Светло, светло.

В следващия миг Лавиния метна сребърната верижка към най-близката восъчна фигура. Констанс проследи полета й със замъглен поглед.

Лавиния сграбчи тежкия канделабър от пианото и го хвърли върху Констанс. Улучи главата й отстрани. Жената изпищя, изпусна машата и се свлече на колене. Обхвана главата си с две ръце и нададе нечовешки писък.

Лавиния прекрачи безжизненото тяло на мисис Воун, прехвърли се през дивана и се втурна към вратата.

Тъкмо когато посегна към бравата, вратата се отвори с трясък. На прага застана Тобиас. Видът му беше повече от страшен.

— Какво става тук, по дяволите? — Улови я, притисна я до гърдите си и хвърли бърз поглед в стаята.

Лавиния се обърна бързо, без да се освободи от ръцете му. Констанс все още седеше на колене и хълцаше сърцераздирателно.

— Значи тя е била? — попита спокойно Тобиас.

— Да. Вярвала е, че двамата с Невил са партньори. Накрая го е убила, защото е разбрала, че той е готов да наруши споразумението им.

— Знаела е, че той не я обича, но е вярвала, че двамата са свързани с нещо много по-важно и по-трайно — разказваше Лавиния.

— Метафизична връзка, искате да кажете? — Джоан вдигна вежди и в погледа й се изписа презрение. — С мъж като Невил? Бедната жена е живяла с илюзии.

— Не знам дали е виждала споразумението им в светлината на метафизиката. — Лавиния остави чашата си на масичката. — Съмнявам се. Тя употреби думата партньорство.

— Проклятие. — Тобиас, който се бе разположил удобно в най-голямото кресло, й хвърли мрачен поглед. — Точно тази дума ли трябваше да използваш?

— Констанс е вярвала, че е незаменима за своя съпруг. Че той е имал нужда от нея. Във всеки момент от живота си — тайния и явния. — Лавиния се обърна към Джоан и продължи: — Тя се е смятала за интелигентния партньор. За водач и движеща сила на съвместната им работа. Тя е разработвала стратегията. Тя е уреждала всички възникващи въпроси.