Катрин Каултър - Робинята

Хелга, току-що влязла в залата, прошепна едва чуто на сестра си, като продължаваше да се усмихва широко:

— Може би няма го носи дълго. Може да е като теб, Фърлан, и утробата й да е гнила.

— Косата й е като на баща ни — едно момиче не бива да има коса с такъв цвят. Тая червена отврат е греховна.

— Баща ни беше много привлекателен с неговата червена коса — възрази Хелга. — Жалко, че уби невярната си жена и избяга. Но да си призная, винаги съм се питала дали наистина я е убил. Тя умря тъй скоропостижно, без видимо насилие. Да, толкова е жалко, дето баща ни реши, че ще обвинят него и изчезна. Още по-жалко е, че оная мръсница роди Ларен и Таби, преди да се спомине.

Фърлан почувства мъртвешка хладина, която проникна до мозъка на костите й и цялата я вцепени. Тя й навя мисълта за нейните осем покойни дечица, от които бяха останали само студени гробчета и шепа дребни кокали. Вторачи се в сестра си, която се обърна и каза на съпруга си Фром:

— Е, мъжо, какво ти е мнението за този Мерик Харалдсон?

Фром се изпъчи по навик и отвърна:

— Явно е много хитър. Възползва се от напредналите години на Роло, като му показва само каквото старецът иска да види, говори му само каквото иска да чуе, върши каквото…

— Да, знам — прекъсна го Хелга, без да крие раздразнението си. — Според мен е хубав мъж. Младостта страшно му отива, нали?

— Престани да злобееш, Хелга. — Фром я загърби и подхвърли на зет си: — Кардъл, трябва да поговорим, щом Роло ни освободи.

Хелга прихна, като чу думите на съпруга си към Кардъл. В името на всички богове, какво толкова ще обсъжда с тоя нещастен глупак? Да не би да му поиска съвет как да убие Мерик? Или Ларен?

Хелга отново съсредоточи вниманието си върху Роло, докато той успокояваше тълпата и описваше характера на викинга, достойнството му и облагите, които ще получат от сродяването си с краля на Норвегия. Роло не спомена, че това е същият крал, който го бе низвергнал преди години. Мерик отнесе Ларен, все още в несвяст, през тежките завеси зад трона. Хелга не слушаше Роло, бездруго бръщолевеше само глупости. Но се заслуша във въпросите, които му бяха отправени от най-високопоставените семейства, макар през цялото време да си мислеше за викинга. Бе красив мъж.

А тя не бе ли красива жена?

Съпругата му не е ли бременна, не припадна ли като същинска лигла, а сега и сигурно си повръща червата пред него? Освен това Ларен бе прекалено слаба, почти не приличаше на жена, като изключим мижавите й червенокоси плитки. Едва ли някой мъж би пожелал да легне с такава клечка. Пък и едва ли притежава нужните умения, за да задоволи мъж като тоя Мерик Харалдсон.

Защо, чудеше се Хелга, заслушана в онова магаре Уеланд, който отвръщаше на Раки, човек с малко ум и голяма сила, почти равна на неговата, Роло не им разказа какво се е случило с Ларен? Лично на нея й бе страшно любопитно. Искаше да научи как Мерик се е запознал с Ларен. Дали не е убил Таби, когато е узнал какво е мястото на детето в плановете на Роло?

Отново се взря в Роло и го видя като мъж, не само като чичо. Още изглеждаше привлекателен и излъчваше сила и волска упоритост, но вече бе стар, твърде много години тежаха на плещестите му рамене, твърде много. Запита се какво ще прави.

Мерик придържаше главата на Ларен, докато тя повръщаше в легена. Тя цялата трепереше от напрежение, а кожата й бе обляна в студена пот. Тази сутрин почти не бе хапнала, защото се чувстваше прекалено изнервена, но сега се гърчеше и тресеше, макар да не бе останало нищо в стомаха й, освен пронизващите спазми.

— Не биваше да ти казвам — рече той и отмахна влажната коса от челото. — Преди се чувстваше добре в неведението си.

— Да — съгласи се тя. — Готова съм да благословя и теб, и него, само да ми мине.

Той й даде чаша бира. Тя изплакна устата си, простена и отново се хвана за корема, но после се отпусна.

— Не ми харесва тая работа — промълви тя и го погледна, но без възхищение. — Ти си виновен.

— Да, това е мъжки дълг — отвърна той и й се ухили. — Ела.

Изправи я на крака и я прегърна. Отнесе я на широкия одър и я сложи да легне. Поизпъна красивата рокля, ушита специално за нея от Айлирия, за да не се мачка. Седна до нея, изпълнен със съжаление, че не си е държал езика зад зъбите. Как така от внезапното прозрение, че е заченала детето му, й прилоша? Струваше му се непонятно, макар че тя пребледня и припадна ни жива, ни умряла пред цялата свита на Роло. Дори да го бе подготвял предварително, не би могло да се получи по-добре.