Катрин Каултър - Съдби в окови

— Не трябваше да влизам. През цялото време от парка до тук размислях и смятам, че това не трябва да стане по този начин. Не съм свикнал момичетата да ме гонят, като че ли са на лов за лисици. Това не е нормално…

Синджан му се усмихна весело, обви врата му с ръце и го притегли към устните си.

— Ще си отворя устата, но този път не толкова много. Така добре ли е?

Беше повече от добре. Само за миг Колин задържа очите си върху сочните й разтворени устни и я притегли плътно до себе си. Забрави, че се намира във вестибюла на градската къща на Шербрукови. Забрави, че сигурно наоколо се спотайват множество слуги. Забрави всичко за предците на Шербрукови, които го гледаха от стените.

Прокара нежно език по устните й и после бавно го плъзна между тях. Усети я да се притиска към него и знаеше, че тя също изпитва наслада от целувката. Впи със засилваща се страст устни в нейните. Тя отвърна жадно и без преструвка. В същия миг светът престана да съществува за него. Не беше лягал с жена близо месец. Знаеше обаче, че не това е причината за необикновеното желание, което изпитва. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, галеха и опознаваха тялото й. Прихвана я с длани отзад и нежно я повдигна. Тя простена от наслада.

— Мили Боже! Какво по дяволите става тук?

Тези думи пронизаха замъгленото съзнание на Колин. На мига някой сякаш го изскубна от прегръдката, завъртя го й с унищожителна жестокост го удари в челюстта. Той се претърколи като камък по белия мрамор. Хвана брадичката си, раздвижи глава и погледна нагоре към мъжа, който изглеждаше решен да го убие.

— Дъглас! Да не си посмял. Това е Колин Кинрос, Ние ще се женим.

— Как ли не! Не видя ли — о, не, мили Боже! Как може един мъж, на който му липсва, елементарното възпитание да разговаря с мен, да се люби с теб на прага на дома ми! Ръцете му опипваха задника ти. Боже мой, как си могла да го допуснеш, Синджан? Качвай се горе, млада госпожице. И само да си посмяла да ми възразиш! Първо ще видя сметката на този кучи син, а после ще се разправям с теб.

Синджан за първи път виждаше брат си толкова разярен, но не би се трогнала дори и ако бе скочил върху полилея от гняв. Застана спокойно пред него, въпреки че той се канеше отново да се нахвърли върху Колин.

— О, Дъглас, недей! Престани! Колин не може да се бие с теб, защото е в твоя дом, където аз съм го поканила. Няма да ти позволя да го удариш още веднъж. Това не е честно.

— Как ли не! — изкрещя Дъглас.

Синджан разбра, че Колин е зад нея, чак когато го чу да казва.

— Той е прав, Джоан. Непростимо беше да си позволя това в дома му. Въпреки всичко, уважаеми господине, не мога да ви позволя да ме ударите отново.

Дъглас не беше на себе си от ярост.

— Но заслужено ще си получиш боя, мерзавецо!

Той дръпна Синджан настрана и се нахвърли върху Колин. Двамата мъже се вкопчиха един в друг, блъскаха се, дърпаха се, сумтяха. Никой не отстъпваше по сила и ловкост на другия. Синджан чу, че някой от тях простена от болка, когато един юмрук се стовари в корема му. Чу Алекс да вика и я видя стремглаво да се спуска по стъпалата. Слугите заприиждаха и се стълпиха под стълбището и до вратата към салона, за да наблюдават с широко отворени очи боя.

— Престанете!

Гласът на Синджан не успя да въдвори мир. Напротив, двамата мъже продължиха да се бият още по-настървено. Тя беше страшно ядосана и на брат си, и на Колин. Мъже! Не можеха ли просто да седнат и да обсъдят проблема? Защо трябваше да се държат като хлапаци? Тя извика към Алекс.

— Стой там. Аз ще се справя сама. О, мили Боже, и то с огромно удоволствие.

Тя издърпа един дълъг здрав бастун от поставката от палисандрово дърво в ъгъла до входната врата, замахва и силно удари Дъглас по раменете. След това със същата сила го стовари върху дясната ръка на Колин.

— Стига ви толкова, глупаци такива!

Двамата се пуснаха. Дишаха тежко и Дъглас се държеше за рамото, а Колин за дясната ръка.

— Как се осмеляващ, Синджан?

Дъглас беше задал въпроса, но без да изчака отговор, се нахвърли отново върху мъжа, който бе имал нахалството да опипва задника на сестра му насред вестибюла. И да си завира мръсния език в устата й, проклетия кучи син! В нейната уста!

Синджан ги наблюдаваше и леко се полюляваше на място, за да привлече вниманието им. Чу, че Алекс крещи:

— Престани, Дъглас!

След това снаха й замахна и удари съпруга си по гърба със собственото си бастунче.

За миг Дъглас изтрезня и застина на място. Пред него дребната му жена и зачервената му от вълнение сестра въртяха бастуни като обезумели. Той дълбоко пое дъх, изгледа проклетия шотландски прелъстител и каза: