— Мисля, че е по-добре да почакате малко, мистър Фолкс.
— Името ми е Роланд. След като скоро ще ми ставаш съпруга, по-подходящо ще е да ме наричаш с малкото ми име. Разрешавам ти да ми викаш така.
— Ще те наричам „глупак“. Не, „стар глупак“. Това със сигурност ще ти подхожда най-много.
Той я зашлеви с отворена длан. Внезапната горещина, която усети на бузата си, накара Каролайн да зяпне от удивление. Тя обаче успя да сдържи възклицанието си. Не, нямаше да му покаже, че се страхува, но, мили Боже, колко трудна беше тази задача, колко ужасно трудна!
— Виждам, че отново мълчиш. Жените трябва да мълчат, да знаеш.
Той се изправи и младата жена видя, че е по халат. Беше от кралскосин брокат, с богато избродирани маншети, завързан с колан на дебелия му корем. Фолкс го развърза и халатът се разтвори. Коремът му беше по-бял от вимпела 7 7 Забрадка (англ.) — Б.пр.
на монахиня, твърд и издут. По-надолу имаше снопчета кафяво-сиви косми, сред които полувисеше членът му. Каролайн не вярваше на очите си.
Тя гледаше ту члена, ту тънките му крака. След това се разсмя. Първоначално смехът и звучеше неестествено и глухо, но постепенно започна да става все по-силен и като че никога нямаше да има край. Скоро тя се давеше от смях, а той се беше изпънал като струна, виждаше се пулсиращата на врата му вена, лицето му се беше изопнало и бавно се наливаше с кръв.
— Ти… — рече задавена от смях тя.
Тъй като не можеше да посочи с ръка, тя вдигна брадичка към него.
— Това нещо е толкова жалко. Ти също си жалък старец и си дебел като хермелин. И това там е наистина смешно.
Каролайн отново се разсмя.
Тогава настойникът и се хвърли върху нея и с цялата си тежест я затисна върху тънкия дюшек.
— Ти ли, кучко, ти ли, проклета кучко! Затваряй си устата! Затваряй си дяволската уста!
Той я възседна и я удари. После я удари отново и отново. Дишаше тежко.
Сега тя наистина мълчеше. Искаше й се да продължи да го обижда, но думите бягаха от устата й, бягаха далеч, далеч.
Той разкъса корсажа на роклята и го дръпна надолу към кръста й. После се вторачи в долната й риза и много бавно прокара нахалния си пръст по връхчетата на гърдите й.
— Много добре — промърмори сладострастникът. — Ти несъмнено си девственица. Не съм притежавал девственица след майката на Оуен преди двайсет и пет години. Как си притихнала сега, скъпа ми мис Дъруент-Джоунс. Или може би трябва да те наричам Каролайн? Мразя името ти, но ще трябва да се примиря. Имаше на времето едно момиче, знаеш ли, и тя се казваше Каролайн, но не ме искаше. Падаше си по баща ти. Вечният триъгълник! Той обаче обичаше майка ти и това сложи край на мечтите на Каролайн. Не знам кого е имала предвид майка ти, когато те е нарекла така, но баща ти сигурно се е съпротивлявал. А може би другата Каролайн си е мислела, че баща ти те е нарекъл така, защото е съжалявал, че не се е оженил за нея. Въпрос, чийто отговор няма как да разберем. Но нито тук, нито сега му е мястото да мислим за това, нали? Ще продължим ли нататък, скъпа моя?
— Да продължим ли? Това е глупост и ти добре го знаеш. Би трябвало да те наричам „татко“ или „дядо“.
Той я зашлеви отново, но не силно, а само колкото главата и да се удари в гънката възглавница.
— Сега нека разгледаме и останалата част от тялото ти.
Той дръпна ризата към кръста й, но не прояви интерес към гърдите й. Тя усети хладния нощен въздух върху кожата си, потръпна от старческите му ръце по себе си и й се прииска да писне от ужас от това, което знаеше, че ще последва. Настойникът й се отдели от нея, без обаче да откъсне поглед, после кимна, като че вземаше някакво решение, и махна и останалите й дрехи.
— Много добре. — Той отхвърли халата от себе си. Каролайн затвори очи, усетила дланите му на корема си. Те го мачкаха, минавайки но тазовите й кости.
Фолкс протягаше пръсти, мереше нещо.
— Ще износиш доста деца, преди да умреш от това. Моята бедна Ан умря от второто, заедно с него. Но това беше само една дъщеря, така че тя така или иначе нямаше да бъде от полза.
— Ако ме изнасилиш, ще те убия.
Той изправи глава. Младата жена го гледаше право в очите. Тя повтори:
— Ако ме изнасилиш, ще те убия. Говоря съвсем сериозно. Знай също така, че никога няма да се омъжа за теб. Никога.
— Ще се омъжиш, и още как. Няма да имаш избор. Ако откажеш, животът ти ще бъде съсипан. Никой няма да разговаря с теб. Ще бъдеш презряна от всички, а детето ти ще бъде наричано „копеле“. Всеки ще извръща глава, като го срещне.
Читать дальше