Бренда Джойс - Играта

Питаше се и дали би дръзнал да се включи в толкова опасна и смъртоносна игра, дали би се осмелил да се намеси в разпределението на властта в южна Ирландия. Мисълта го изпълни с трепетна възбуда. На заспиване в ума му вече се въртяха невероятни възможности и Лиъм осъзна, че независимо от изявленията си преди малко, много скоро по един или друг начин ще бъде въвлечен в католическия бунт срещу Короната.

Катрин лежеше свита на кълбо върху леглото в пълна тъмнина, преглъщаше сълзите си и се питаше какво ще прави сега. Бе напуснала манастира, за да може да се омъжи. Бе напуснала манастира без да има представа за положението на баща си, без да знае, че той няма нито възможност, нито желание да й потърси съпруг. Разбира се, че чичовците й и всички васали на Фицджералд са загубили всичко, когато Джералд е бил осъден за измяна — та нали имотите им всъщност бяха негови. Хю беше прав, когато й каза, че ако се върне да живее при тях, би била само още един товар върху плещите им. Беше прав, като й каза, че няма къде да отиде. Но бе пропуснал да каже, че нямаше и никой, към когото Катрин да се обърне. Никой.

Освен Лиъм О’Нийл. Но той беше причината за повечето от проблемите й; никога не би могъл да бъде тяхното разрешение.

Внезапен хлад нахлу в малката студена стая.

Въпреки че си бе легнала напълно облечена и се бе завила както с обшитата с кожи пелерина, така и с одеялото, което бе намерила на леглото, тя потрепери от студ и се зачуди откъде ли може да идва това странно течение. Изведнъж до слуха й достигна тихо шумолене от нечии дрехи. Катрин изтръпна от страх. Сърцето й затуптя лудо.

— Кейти! — Хю нежно стисна раменете й.

Тя рязко се обърна към него. Беше поставил на пода една малка свещ и бе коленичил до леглото. Усмихна й се.

Катрин се надигна и седна с ръка на гърдите.

— Хю! Какво търсиш тук? Уплаши ме! Помислих, че някой иска да ме убие!

Хю се засмя тихо, сетне ръката му внезапно се озова върху бузата й. Катрин се вцепени. Палецът му погали плътната й долна устна.

— Не съм дошъл да те убивам, Кейти. Дойдох да те накарам да промениш решението си.

Тя разбра. Каква глупачка беше да не проумее веднага намеренията му. Сега съвсем ясно виждаше похотливия пламък в очите му.

— Махай се.

Той се засмя отново. Ръката му се плъзна към рамото й и внезапно го сграбчи здраво.

— Не, не още.

Катрин тръсна рамене, за да се освободи.

— Махай се!

— Няма да ти причиня болка. Всъщност, ще те заболи мъничко, но само в началото. Имал съм и други девици, Кейти. Аз съм мъж, който знае какво прави. — Той я повали по гръб, вмъкна коленете си между нейните и легна отгоре й.

Катрин закрещя и се задърпа диво, опитвайки се да го удари. Но Хю задуши писъка й с уста, улови двете й китки с една ръка, после бързо дръпна полите нагоре до кръста й и разтвори бедрата й със своите. Тя започна да се мята още по-ожесточено, осъзнала, че той е напълно възбуден. Беше ужасена. Хю развърза панталоните си и освободи члена си, който я удари по корема. Останала почти без дъх, Катрин пъшкаше и правеше отчаяни усилия да го отблъсне. Устните му се откъснаха от нейните.

— По дяволите, Кейти, ние сме приятели! Отпусни се! — скръцна със зъби Хю. — Ще ти хареса.

— Не сме приятели — простена тя, дишайки тежко. После се наведе рязко към него и захапа ръката му с все сила.

Той изръмжа и я зашлеви през лицето. Катрин се стовари на леглото, зашеметена от болка. Пред очите й заиграха звезди. Смътно почувства, че пръстите му се спускат към сухата девствена кожа между бедрата й. Знаеше, че трябва да се бори, но усещаше крайниците си натежали и безжизнени. Обзе я паника. Щеше да бъде изнасилена. Тя успя някак си да се размърда… и внезапно тялото на Хю се издигна във въздуха.

Всичко беше като в мъгла. Хю политна през стаята и се приземи с глава в стената. Погледът на Катрин се проясни и тя видя как Лиъм изправя Хю на крака и стоварва мощния си юмрук право в лицето му. Хю изрева и се срина на пода, но Лиъм отново го изправи и този път заби юмрука си в корема му, като го остави без дъх. Миг след това Хю лежеше свит на пода и стенеше, изпаднал почти в несвяст.

Лиъм го преобърна по гръб с босия си крак, извади кинжала си и се обърна към Катрин.

— Само кажи и ще го убия. Или ако предпочиташ, ще го кастрирам.

Катрин придърпа полите си надолу и се взря в него. Сърцето й още туптеше необуздано. Цялото й тяло трепереше. Струваше й се, че ще повърне.

— Н-не.

Ножът изчезна. Лиъм се изправи и я погледна.