Бренда Джойс - Играта

Катрин се усмихна при спомена за нежната тревога в очите на Джоан Фицджералд, когато видеше дъщеря си да тича боса, разчорлена и най-често в момчешки панталони и жакет. Сега тя също си спомни как баща й се смееше на това. Джералд тайно се гордееше, че дъщеря му може да се катери по дърветата и да язди не по-зле от което и да било момче. Катрин се усмихна на Хю още по-широко, засияла от щастие.

Лиъм шумно постави чашата си на масата, после я напълни с още бира.

Хю хвана ръката на Катрин в своята.

— Но, Кейти, има нещо, което не разбирам. Правилно ли чух, че кралицата е заповядала на О’Нийл да те доведе при мен?

Катрин кимна.

— Беше много великодушно от нейна страна, Хю. Боях се, че може да ме прати при баща ми в Селинджър Хаус.

— Е — каза Хю, — аз се радвам, че си тук и можеш да останеш колкото искаш, но защо тя те е пратила при мен, вместо при баща ти или при чичо ти?

Тя се вкамени.

— Кейти?

Катрин усещаше че Лиъм ги наблюдава като ястреб — неотклонно и някак хищно. Не успя да се въздържи и го погледна. Очите му бяха присвити, студени и съсредоточени. Тя се обърна към Хю.

— К-къде другаде да ме прати, Хю? Н-ние сме сгодени. Тъкмо при теб трябваше да ме прати.

Хю още държеше ръката й, но очевидно бе изумен.

— Хю? — каза колебливо Катрин.

Той пусна ръката й.

— Катрин! Какво, за бога, те кара да мислиш, че още сме сгодени?

Тя се улови за масата.

— Ние сме сгодени от люлката. П-поправи ме, ако греша. Този годеж никога не е развалян.

Хю я гледаше с неприкрит ужас.

Сърцето на Катрин затуптя лудо.

Той се опомни и взе двете й ръце в своите.

— Катрин, не зная как да говоря за това.

Тя си напомни, че трябва да диша. Каза си, че всичко ще бъде наред.

— Бащите ни са уговорили годеж между мен и дъщерята на графа на Дезмънд. Всъщност на три места договорът те споменава именно като дъщерята на графа на Дезмънд. Само на едно място е дадено рожденото ти име.

— Не разбирам.

Хю стисна зъби. Погледът му се плъзна към устните й, сетне към гърдите й.

— Дяволите да го вземат, ти си толкова хубава, но… не си дъщеря на Дезмънд. Вече няма граф на Дезмънд. Годежът престана да съществува в деня, в който престана да съществува графът на Дезмънд. Сега разбираш ли?

Катрин скочи на крака.

— Земите на баща ми са присъединени към Короната, а титлата му е отнета. Но аз още съществувам, Хю.

Хю също стана.

— Катрин, аз отнесох въпроса пред ирландския съд. Съдиите се съгласиха, че тъй като името ти е използвано само веднъж в договора, годежът е бил между мен и дъщерята на графа, а не между мен и Катрин Фицджералд.

Тя зяпна, неспособна да проговори.

— Съдиите го решиха, Катрин. Това стана малко след процеса срещу баща ти.

Тя беше шокирана, но дълбоко в себе си винаги бе знаела, че нещо не е наред, защото през всичките тези години той не й беше пратил никаква вест и не беше я повикал у дома. Сега всичко си идваше на мястото. Дъщерята на графа на Дезмънд вече не съществуваше. Хю Бари нямаше да се ожени за Катрин Фицджералд, госпожица Никоя. Очите й се напълниха със сълзи, но Катрин вирна глава.

— И кой го отнесе до съда, Хю?

Той се поколеба.

— Аз. Разбира се, че аз, Кейти, независимо колко си красива, аз не мога да се оженя за теб. Ти нямаш зестра, нямаш име, нямаш нищо. Сигурно разбираш това.

Тя успя да сдържи сълзите си.

— Освен това, вече от три години съм сгоден за дъщерята на графа на Томънд. Тази пролет тя ще стане на петнайсет и ще се оженим.

От устните на Катрин се отрони тихо възклицание. Тя преглътна и изправи рамене.

— Не ме интересува.

— Кейти — Хю взе ръката й. — нека да поговорим насаме.

— Не.

— Моля те.

Катрин наистина не се интересуваше от това какво още би могъл да й каже. Беше се изразил повече от ясно — щеше да се ожени само за дъщеря на благородник, такава, която има подходящо положение, която не е обедняла като нея.

Внезапно тя осъзна, че Лиъм се е изправил и е застанал до нея.

— Катрин е уморена, Бари. Разговорът ти насаме може да почака.

— Мисля, че не може — отсече Хю.

Катрин моментално усети напрежението между двамата мъже. Не беше преминало, бе само затаено и сега отново се нагнети. Те се мразеха и просто търсеха повод, за да се нахвърлят един върху друг. Тя почувства как въздухът помежду им се нажежава.

— Добре — каза Катрин и се приближи до Хю. Беше готова на всичко, само и само да избегне битката и да сложи по-бързо край на тази ужасна нощ.

Хю се усмихна, хвана я под ръка и я поведе към тясното стълбище. Катрин усещаше, че Лиъм ги гледа, усещаше неприязънта, която се излъчваше от него, но в момента не можеше да мисли за това. Въпреки първоначалния й смут, породен от факта, че след всички тези години Хю й се бе сторил напълно непознат, той беше нейният любим от детинство, беше й скъп приятел. И бруталният му отказ, жестокото му предателство я бе наранило до дъното на душата й. Както тайно се бе страхувала, Хю не я искаше, беше я забравил, беше избрал друга. Какво ще стане с мен сега, запита се с ужас Катрин.