Бренда Джойс - Играта

Катрин се поколеба. От една страна си спомняше овъглените и изпочупени палуби на малкия френски кораб и още чуваше стоновете на ранените мъже. Но от друга страна, Лиъм не беше убил никого. Бе позволил на френския екипаж да си отиде, след като взе това, което искаше. Не беше направил нищо лошо на Джулиет. После се сети как безжалостно я бе вързал за леглото и как бе разрязал дрехите й с кинжала. Но… но й беше оставил последното ценно нещо, което притежаваше — нейната чест. Катрин знаеше, че в онази нощ той можеше да стигне докрай. Но бе спрял, когато видя сълзите й.

— Той ме доведе при теб без да ме нарани, Хю — каза тя меко.

Хю се вгледа в лицето й, после в роклята й.

— Кой ти скъса роклята, Кейти?

Този път Катрин не се колеба.

— Знаеш, че през всичките тези години бях във Франция — каза тя бързо, без да сваля очи от неговите. — Аз избягах от манастира, където ме изпрати мащехата ми след Афейн. Един моряк на пристанището направи това, когато се опитвах да намеря кораб, с който да се прибера у дома.

Хю взе лицето й в шепи.

— Горката Кейти.

Катрин затвори очи, за да не издаде, че е излъгала и за миг се отпусна в ръцете му.

— Да, горката Катрин — каза Лиъм с леден тон. — Колко е трогателна вашата загриженост, лорд Бари.

Катрин се откъсна от Хю, погледна Лиъм и отново видя сребърната светлина в очите му. Беше ядосан, но нямаше никакво право да й се сърди. Току-що беше спасила злощастния му врат. Защото ако Хю знаеше, че той е разрязал роклята й, щеше да го убие, без да пита за повече подробности. Но внезапно Катрин осъзна, че не е права. Хю би се опитал да го убие, но победителят в една схватка между двамата мъже без съмнение щеше да бъде Лиъм. Освен това инстинктивно усещаше, че пиратът би унищожил Хю с най-голямо удоволствие. Тя потръпна.

Хю не сваляше поглед от нея.

— Доста си преживяла, знам. Първо да те изпратят във Франция, после баща ти да бъде затворен и лишен от богатството си, а сега и това. — Пръстите му докоснаха ръкава й и погалиха ръката й. — Ела да похапнеш. Имаш нужда от сили. — Той не обърна никакво внимание на Лиъм.

Катрин кимна, успокоена, че напрежението е преминало. Сетне седна на масата заедно с Хю и насочи вниманието си към чинията. След известно колебание Лиъм също се върна на мястото си. Тя въздъхна дълбоко от облекчение. Не искаше никой от двамата да пролива кръвта си върху каменните плочи на Баримор.

Тъй като студеното месо не я привличаше особено, Катрин си взе парче сирене и резен сух хляб. Двамата мъже до нея ядяха с настървен апетит. Тя хвърли крадешком поглед към Хю.

Наистина бе станал хубав мъж. Носът му беше малко широк, но прилягаше добре на квадратната му челюст и на кръглото му лице. Устата му бе красиво оформена, очите му — блестящо сини, а косата му — по-червена и от нейната. Трябваше да бъде доволна. Всяка жена копнееше за красив съпруг. Самата Катрин напоследък копнееше за мъж, който да е едновременно красив и страстен. Хю беше и двете. Тя знаеше, че трябва да бъде във възторг. Каза си, че е във възторг.

Не искаше да поглежда към Лиъм. Боже господи! Не искаше да сравнява двамата мъже. Нямаше да ги сравнява. Но образът на Лиъм изпълваше съзнанието й. Златен, ярък, поразителен. Той беше слънцето и до него всеки мъж, дори Хю, бе само далечна, трепкаща звезда.

Катрин рязко прекъсна мислите си. Съсредоточи се върху яденето.

Хю бе приключил с вечерята и я гледаше усмихнат и доволен. Ръката му беше върху нейната, пръстите му я галеха. Катрин видя светлината на страстта в очите му, но усети някакво безпокойство.

— Значи си израснала в манастир — отбеляза той, а погледът му се плъзна към ръба на корсета й.

Катрин се бе справила доста добре със зашиването на роклята си и пищният й бюст беше силно пристегнат и прибран. При все това погледът на Хю я смути.

— Да.

— Колко жалко.

Катрин се размърда неспокойно. Какво искаше да каже Хю?

Той й се усмихна приятелски.

— Онази Кейти, която познавах, беше винаги боса и тичаше като луда из цялата околност. Помня те като дете с дълги плитки, което постоянно се катери по дърветата. Не мога да си те представя затворена в манастир, с игла в ръка.

— Станах добра шивачка — значи, може да се каже, че годините са били прекарани полезно.

Хю се засмя.

— Талант, който всяка жена несъмнено трябва да развие. — Погледът му беше топъл. — Спомням си как майка ти се беше отчаяла, че никога не ще се научиш на никакъв женски занаят. Спомням си и как баща ти се присмиваше на това. Джералд много се забавляваше с момчешките ти занимания.