Бренда Джойс - Играта

— Спри — каза дрезгаво тя. Гърдите й се повдигаха и всеки трудно поеман дъх разтваряше още повече срязаната й рокля.

Лиъм погледна покритите й с лен гърди, взря се в изпъкналите й зърна. Сетне вдигна очи, впери ги в нейните и докосна с кинжала долната й риза. Катрин настръхна. Без нито за миг да откъсне поглед от нея, той прокара ножа между гърдите й.

При вида на ивицата снежнобяла кожа, която се показа изпод срязаната тъкан, Катрин изстена. Оставяйки след себе си хладна диря, острието се плъзна много внимателно и бавно още веднъж надолу по тялото й. След миг долната риза също бе разрязана на две.

Катрин дишаше тежко. Единствената дреха по нея, която бе останала непокътната, бяха долните й гащи. Лиъм отново прикова поглед в нейния. Зениците му светеха диво, а чертите на лицето му бяха сурови. Катрин не можеше да извърне очи, не можеше и да диша.

Той заби върха на ножа в средата на обточения с дантела пояс на гащите й и оголи пъпа й. Катрин гледаше като омагьосана проблясващото сребърно острие, което започна да разделя финия ленен плат на две, придвижи се надолу по корема й, разкри гнездото кестеняви косми в основата му и спря. По пламналата кожа между бедрата й плъзна едва доловим хлад.

Лиъм рязко вдигна очи — сребърен дим. От гърдите на Катрин отново се отрони сподавен звук и тя трескаво облиза сухите си устни. Всеки нерв в тялото й се бе изопнал до скъсване и пулсираше неистово.

Лиъм стисна челюст и с две мълниеносни движения разряза всеки от крачолите на долните й гащи от вътрешната страна. Сетне прибра кинжала и срещна ококорения й, немигащ поглед.

Ръцете му се протегнаха и разтвориха двете половини на роклята и долната й риза, като разкриха първо заоблените й, тръпнещи гърди, после тънката й талия, тъмнокестенявия триъгълник между бедрата й и накрая дългите й, бели крака.

Катрин преглътна. В каютата внезапно бе станало непоносимо горещо и й беше трудно да диша. Тя отвори уста, за да му каже да спре, но успя само да завърти глава наляво-надясно.

— Толкова си красива, Катрин — каза дрезгаво Лиъм и седна до нея. Едната му ръка се плъзна по гръдта й и Катрин изстена. Зърната й вече бяха втвърдени, но сякаш набъбнаха още повече, когато дланта му ги погали. И на сън не си бе представяла, че усещането за мъжка ръка върху голата й кожа ще бъде такова. — Носиш прекалено стегнати дрехи и криеш щедростта, с която си надарена. — Той прокара пръст по зърното й и се взря в очите й. — Харесва ли ти това, Катрин?

Тя поклати отрицателно глава.

Лиъм се засмя внезапно и рязко.

— Тогава или си лъжкиня, или си глупачка. — Погледът му се премести на другото зърно и той нежно го стисна. — Знам, че не си глупава, скъпа.

Катрин го гледаше безмълвно, разкъсвана едновременно от ужас и желание. Той се наведе и езикът му погали зърната й едно след друго. Беше загубена. Тя затвори очи и от устните й се изтръгна продължителен, приглушен стон.

Шепнейки гальовни думи, Лиъм започна да смуче зърната й. Тялото й се сгърчи конвулсивно. Колкото по-настойчиви и дръзки ставаха устните му, толкова болката в слабините й се усилваше. Катрин стенеше, викаше, извиваше се под него. Неочаквано усети, че ръцете й са свободни. Не се замисли как и кога е успял да разсече шнуровете; вместо това хвана главата му и я притисна още по-силно към гърдите си.

Но той се освободи, наведе глава надолу и обсипа с целувки корема й, пъпа й. Катрин извика. Бе обвила дългите си крака около него и отчаяно люлееше хълбоци. Но притихна, когато ръката му докосна слабините й.

Дъхът й секна. Докато устните му продължаваха да хапят нежно корема й, пръстите му започнаха да разтварят плътните, влажни гънки на нейната женственост. Катрин изстена, а сетне, когато палецът му влезе сред гънките и намери клитора й, изкрещя.

Тялото й се замята ожесточено. Смътно осъзнаваше, че целувките му стават опасни, защото докато пръстите му я галеха, главата му се свеждаше все по-надолу. Изведнъж устните му стигнаха до гъстите косми на пубиса й. Тя застина. Лиъм покри с целувки вътрешната част на бедрото й. Лицето му докосваше мястото, където до преди миг бяха пръстите му.

Тогава той я целуна. Там.

— Лиъм! — простена Катрин.

Лиъм я разтвори и отново я целуна — бавно, пламенно. Катрин потръпна и изви тяло към него. Изкусният му език не преставаше да я гали. Тя изкрещя. И още веднъж, и още веднъж… докато от някакви незнайни дълбини се надигна огромна и ужасна вълна от болка, която се превърна в наслада и накрая я погълна.