Бренда Джойс - Играта

Лиъм спря и прошепна:

— Предай се, скъпа.

Катрин отново извърна лицето си встрани и каза задъхано:

— Кралицата одобрява годежа ми с Хю!

Сивите му очи блестяха.

— Бес е известна с това, че лесно променя мнението си.

Как й се искаше той да отмести тялото си, така че да не усеща всяка тръпнеща частица от него.

— Тя ще побеснее, ако наистина направиш това!

Лиъм се усмихна, наклони глава и с докосна с език стиснатите й устни. Те се отпуснаха лекичко, но тя успя да преглътне приглушения, мъркащ звук, който напираше в гърлото й.

— Не се тревожи за Бес — промърмори той. Езикът му погали първо едното ъгълче на устните и, после другото. Накрая Лиъм вдигна глава, срещна погледа й и дрезгаво каза: — Мога да се справя с Бес.

Катрин се вкамени от ужас. Докато говореше, той бе започнал да върти хълбоци много бавно и много плавно, като през цялото време я гледаше право в очите. Тя изпъшка, защото в резултат на тези движения твърдият му като скала член се плъзгаше напред-назад мъчително сладостно по пламналите й, пулсиращи слабини. Накрая Катрин изстена и изви снага, за да го посрещне.

Лиъм се засмя, разтвори с устни устата й и започна да я гали с език отвътре. Тя усети, че е на път да му се поддаде. Противно на волята й, собствените й хълбоци отчаяно, нетърпеливо се притискаха към неговите. Тялото й гореше. Беше я завладяла една-едничка мисъл — да разтвори още по-широко вече разтворените си бедра и да поеме в себе си всяка частица от него.

Хю. Трябваше да не забравя за Хю. Шон О’Нийл. Трябваше да не забравя кой бе бащата на този мъж и кой и какъв бе самият този мъж. Свиреп пират, убиец. Не биваше да отдава честта си на Лиъм О’Нийл. Цялото й бъдеще беше поставено на карта.

Катрин се вкопчи в тази спасителна мисъл, стисна зъби… и захапа езика му.

Лиъм изрева от болка и гняв и скочи. Тя извика, разбрала твърде късно, че е прекалила. За негов късмет, точно преди зъбите й да се впият в езика му, той бе започнал да го отдръпва. По устните му не се виждаше никаква кръв.

Сега Лиъм стоеше над нея разярен, с ръка на устата. Катрин осъзна, че вече е свободна и побърза да седне в най-далечния ъгъл на леглото.

— Кучка! — процеди накрая той и сега на долната му устна изби кръв. — Проклета кучка! — Лицето му бе станало сурово и заплашително.

Тя усети, че се намира в огромна опасност и изкрещя:

— Не! Съжалявам!

Но Лиъм се протегна към нея, сграбчи я за ръката, дръпна я и я простря по гръб в средата на леглото. Преди Катрин да успее да скочи, той завърза китката й за таблата на леглото с един от червено-златните шнурове, които придържаха назад завесите на балдахина.

— Проклета кучка! — изръмжа отново Лиъм, дишайки тежко, и изви и другата й ръка, без да обръща внимание на отчаяната й съпротива. — За малко да отхапеш половината ми език, по дяволите!

— Ти ме принуди да го направя! — изпъшка Катрин в напразен опит да скъса шнуровете. — Аз само се защитавах!

Той завърза и глезените й за долната табла на леглото, после я прониза с потъмнял, страховит поглед.

— Имаш късмет, Катрин, това е просто драскотина. — Внезапно ъгълчетата на устните му много леко се повдигнаха. — Ако ме беше осакатила, един ден горчиво щеше да съжаляваш.

Тя пламна от гняв, забравила, че е вързана.

— Трябваше да те ухапя по-силно!

Очите му се разтвориха широко.

— Нима ме предизвикваш?

Катрин веднага разбра, че е безразсъдно да разпалва гнева му.

— Не! Не! Моля те, развържи ме! Моля те!

Никога в живота си не бе изпадала в по-уязвимо и беззащитно положение и беше лудост да го забрави дори за миг. Но не страхът предизвикваше лудешкото туптене на пулса й.

Лиъм не отговори. Очите му бяха станали поразително сребристи. На устните му все още играеше лека усмивка. Внезапно в ръката му се появи кинжал.

— Наказание — каза той меко.

Катрин дръпна шнуровете като обезумяла. Не бяха съвсем стегнати и тя откри, че не е напълно неподвижна. Но това едва ли щеше да й помогне.

Лиъм се приближи до нея и допря кинжала си до ръба на деколтето й. Тя започна да проумява намеренията му и замръзна от ужас. Острието бавно се плъзна по избелялата синя коприна между гърдите й. Катрин го проследи с очи и изскимтя уплашено — през прореза се бе показала дантелата на долната й риза. Ножът продължи да се спуска надолу по корема, сетне между краката й. Катрин не помръдваше и мускулче, не дишаше. Тогава Лиъм с едно-единствено рязко движение разряза роклята чак до долния ръб. Беше я разцепил на две. Но Катрин нито за миг не бе почувствала ножа.