Бренда Джойс - Играта

Боже господи! Как беше възможно той да не престава да я гледа, когато му предстоеше да се срещне с кралицата и скоро след това — да бъде хвърлен в Тауър? Тези жени бяха толкова прекрасни! Със сигурност някоя от тях бе пленила ненаситния му поглед; обратното бе просто немислимо!

Катрин се обърна с гръб към Лиъм. Вратите на залата за аудиенции все още бяха затворени. Какво ли обясняваше Дебрей? Дали казваше на кралицата, че се съмнява Катрин да е пленница на Лиъм? Щеше ли кралицата да му повярва? Щеше ли да освободи Катрин, да й позволи да се върне у дома и да се омъжи за Хю?

Тя осъзна, че страстно желае да се случи точно това. Сега разбираше колко много е изгубила при престоя си в манастира. Беше прекарала една голяма част от живота си в пълна изолация и бе пропуснала да изживее шест съдбоносни години в разцвета на своята младост. Не само не е имала представа за съдбата на баща си, не само й е била отнета възможността да има съпруг и деца. Отнет й беше целият удивителен съвременен свят.

Още не е прекалено късно, каза си разпалено Катрин, тази загуба да бъде наваксана. Още не беше стара. Щеше да има деца, щеше да живее. Сигурно след като роди няколко бебета, ще може да дойде отново в това вълнуващо място. Тя се опита да си представи как се разхожда по лондонските пазари със засмени и щастливи дечица и с Хю, но тъй като не го бе виждала от малък, не можеше да си го представи като мъж и се отказа.

Вратите внезапно се разтвориха и на прага се появи Дебрей със самодоволен вид. Неочакван страх обхвана Катрин. Баща й беше в немилост и само след минути със самата нея можеше да се случи същото. Да я пратят при баща й в Саутуърк не бе по-добър вариант от този да я върнат в манастира. Катрин реши да бъде много предпазлива. Тя знаеше за кралицата само онова, което се шушукаше. Че е високо образована и говори с лекота много езици. Че е избухлива и често се гневи, когато й се противопоставят. Но и че е справедлива. Катрин се замоли днес справедливостта да вземе връх. А самата тя трябваше да се приготви да се защити, защото нямаше на кого друг да разчита.

Внушителен мъж се появи на прага и пристъпи между двете мраморни колони, поддържащи високия сводест таван на стаята, в която чакаха пленниците. Погледът му се плъзна по Лиъм, сетне по Макгрегър и накрая се спря за кратко върху Катрин.

— Аз съм сър Уилям Сесил. Нейно величество ви очаква.

Катрин преглътна и за последен път погледна Лиъм. Той съвсем леко се усмихваше. Нима искаше да я окуражи? Тя тръгна след Сесил. Все още усещаше върху себе си погледа на Лиъм, който я последва. Най-отзад вървеше Макгрегър.

Внезапно краката й се подкосиха — пред нея бе кралицата на Англия. Елизабет седеше на своя трон, издигнат върху висок подиум. Беше неподвижна като каменна статуя и за миг Катрин впери поглед в нея. Кралицата също я гледаше.

Бе толкова величествена, че изпълваше с присъствието си цялата забележителна зала и Катрин дори не забеляза фантастичната фреска на Холбайн 5 5 Холбайн — Ханс Холбайн Младши (1497 — 1543), изтъкнат немски художник и гравьор, живял в английския двор по времето на Хенри VIII. — Б.пр. на стената зад Елизабет. Не виждаше нищо друго, освен английската кралица.

Тя бе облечена в пурпурночервена рокля, обсипана със златни мъниста и извезана със златни нишки, която красиво подчертаваше стройната й талия, опасана от широк златен колан с рубини и перли. Дълбокото деколте на роклята разкриваше едър бюст с цвят на слонова кост, който правеше кралицата да изглежда някак чувствена. Рубин, по-голям от палеца на Катрин, проблясваше на гърдите й. Най-високата колосана яка, която Катрин някога бе виждала, обрамчваше шията й като море от бледорозова пяна. Сламенорусата й коса бе строго прибрана назад. Върху нея имаше тъмна кадифена шапчица, украсена с разноцветни скъпоценни камъни. Кралицата беше на тридесет и седем години. Някога трябва да е била красавица, каза си Катрин, а и още беше хубава. Кожата й бе безукорно гладка, без следа от белило. Лицето й имаше идеален овал, а изпод почернените мигли очите й блестяха — пронизващи и интелигентни, фигурата й бе изключително стройна. Ако не беше взела издължения нос и тънките устни на баща си, тя щеше да бъде истинска красавица, независимо от възрастта си.

Уилям Сесил се покашля.

Катрин разбра, че се е зазяпала като селска прислужница и побърза да направи реверанс. Лицето й се покри с червенина. Когато се изправи, видя, че погледът на кралицата се е насочил към Лиъм О’Нийл. Гледаше го хладно, надменно и все пак в очите й имаше някаква искра. Тя отново се обърна към Катрин, която още изгаряше от срам.