Бренда Джойс - Играта

От върха на пръстите му към нейната кожа сякаш заискри огнена наслада, която обля цялото й тяло. Катрин подскочи.

— Не! — изкрещя тя, спусна се към вратата и заудря отчаяно по нея.

Лиъм я проследи с поглед и въздъхна. Трябваше да положи грандиозни усилия на волята, за да сдържи нетърпението си. Тялото му наистина искаше да експлодира, изпитваше болезнена нужда да бъде освободено, но той не биваше да се поддава на това желание. Не сега. Не още. Дали Катрин изобщо разбираше, че й казва истината, питаше се той, докато я чакаше да се укроти.

Най-накрая тя се умори от безсмисленото си упорство, облегна се тежко на вратата и впери очи в него като обезумяла.

— Искам да се върна при Джон. — Шепотът й бе прегракнал.

Гняв забуча в главата му, заплашвайки да го накара да загуби контрол над себе си. Едва успя да го овладее.

— Няма да те върна на Джон. Ако не друго, поне съм искрен. Искам те и ще те имам. Преди да е изтекъл и един час, ти ще бъдеш моя — и то по свое собствено желание.

— Не.

Лиъм видя, че тялото й продължава да трепери.

— Освен това наистина замръзваш — отбеляза той, след което й обърна гръб, отвори скрина, извади отвътре дебела кърпа, памучна от едната страна и копринена — от другата, и без да поглежда към Катрин каза с равен глас: — Ела тук, Катрин.

Треперейки, тя поклати глава.

Лиъм извади още една кърпа — за косата й.

— Нали не искаш да настинеш до смърт?

Катрин го гледаше така, сякаш очите й бяха приковани в него и не можеха да се отместят. Устните й бяха полуотворени, бузите и пламтяха. Вече не само от гняв, каза си Лиъм, но и в очакване на това, което неизбежно щеше да се случи.

— Ела — промълви той.

Тя не помръдна.

С лека, изкусителна усмивка, Лиъм повтори:

— Ела.

Катрин пристъпи към него. Бавно, като че беше омагьосана.

Той й подаде кърпата.

Тя посегна да я вземе, но при движението пелерината й се разтвори и Лиъм съзря големите, рубинени зърна на гърдите й, които сякаш искаха да пробият напълно прозрачната, полепнала по тялото й копринена нощница. С пълното съзнание, че не може да овладее нито треперенето на пръстите си, нито големината на члена си, той бавно протегна ръка към нея. Катрин не помръдна. Лиъм отвърза пелерината и тя се свлече на пода.

Катрин продължаваше да не реагира. Сякаш бе престанала и да диша.

Пред погледа му бе цялото й тяло — всеки прекрасен сантиметър от него.

— Мокра си до кости — каза той с предрезнял глас и протегна ръка към нощницата й.

Разширените й очи срещнаха неговите.

— Спри — прошепна тя рязко.

Лиъм не отговори. Просто хвана мокрия копринен плат и го задърпа нагоре, откривайки дългите й крака, пищната могила на нейната женственост, заобления й ханш. Погледите им се сблъскаха и останаха така, впити един в друг. Лиъм оголи и гърдите й, сетне издърпа нощницата през главата й и я захвърли настрана. От устните на Катрин се изтръгна тихо и кратко възклицание.

Твърдо решен да не се нахвърля върху нея, да не показва отчаяната си, необуздана страст, Лиъм се обърна, за да вземе другата кърпа. После я погледна отново. На устните му играеше лека, окуражителна усмивка. Говореше й гальовни, успокояващи думи. Гърдите на Катрин се надигаха задъхано, молещи да бъдат докоснати. Лиъм нежно уви кърпата около раменете й откъм памучната страна и започна да разтърква плътта й, за да я изсуши и стопли. Самият допир до кожата и мускулите й удвои желанието му.

— Ти си невероятна жена — промълви той, после мина зад нея и плъзна кърпата надолу по ръцете й. Катрин стоеше като вкаменена, но дишаше тежко. — Всичко у теб ме възбужда… — Гласът му бе тих. Пръстите му не спираха да масажират тънките й, но силни ръце.

Внезапно Лиъм спря и погледна през рамото й към нейните натежали от желание гърди. Катрин трепереше, но той знаеше, че сега вече не й е студено.

— Гърдите ти са толкова красиви, особено сега, когато блестят от водните капки.

Тя издаде лек, измъчен вик.

Лиъм обърна кърпата и я плъзна откъм копринената страна по гърдите й — отначало бързо, после много бавно. Очите му не се отделяха от твърдите им връхчета, които набъбнаха още повече. Катрин се олюля, но Лиъм пое гърдите й в разперените си длани и започна леко да ги разтрива.

— Прекрасни са — прошепна той страстно.

— Господи! — изстена Катрин, когато палците му най-сетне намериха зърната й.

— Ти трепериш — измърмори в ухото й Лиъм, знаейки много добре, че дъхът му е горещ и възбуждащ. — Толкова ти е студено, Кейт. — Той разтърка бавно кърпата по корема й. Катрин потръпна. В същия миг Лиъм за пръв път си позволи да допре слабините си до вдлъбнатината между хълбоците й. Макар да бе с панталони, фалосът му бе толкова набъбнал, че платът беше изпънат до скъсване. Катрин пое дълбоко и шумно дъх.