Бренда Джойс - Пътуване към рая

— Ще те придружа до горе… още сега.

За съжаление стълбите към стаите бяха от двете страни на фоайето и нямаше как да се приближат до тях, без да навлязат в мъжката територия. Бяха направили не повече от три стъпки, когато разговорите стихнаха и всяко око се спря върху Миранда. Браг усети, че тя трепери под ръката му.

В стаята имаше само десетина мъже, но един от тях се набиваше на очи. Висок, тъмен мексиканец със сурова красота, вероятно команчеро, привлече вниманието на Браг. Тъмният брадат мъж, мексиканецът, също бе достоен противник — несъмнено можеше да му създаде проблеми. Мексиканецът, облечен в дрехи от шевро като всеки друг, поглъщаше Миранда със студени черни очи.

Тя бяха тръгнали да се качват по стълбите, когато стаята започна възбудено да бръмчи.

— Виждали ли сте някога подобно нещо? — обади се някой дрезгаво.

— Каква красавица! Каква бяла кожа!

— Видя ли очите й? Виолетови са! Аз ги зърнах!

— Кльощава е.

— Кой го е еня? Като заровиш пръта си дълбоко в нея, да не би да ти пука, а?

Последната забележка бе посрещната с възбуден смях.

— Ще ти се да можеш да си заровиш пръта в нея!

— Тя прилича на девственица — изкоментира един хладен глас.

— Кой е мъжът?

— Браг.

— Мислиш ли, че е намазал?

— Той е рейнджър — предупреди някой.

Миранда се тресеше, когато Браг отвори вратата към стаята.

— Няма страшно — рече той спокойно.

Очите й, разширени и изпълнени с ужас, се спряха върху неговите. На Браг му се искаше да я притегли към себе си и да я защити, но той се отърси от този нелеп, женски импулс.

— Как можа да ни доведеш до това място? — възкликна Елизабет, а лицето й бе почервеняло от ярост и негодувание.

— Казах ви — рече хладно Браг, като внезапно се запита дали нямаше да е по-добре да лагеруват на пътя, — това е див град. Май няма нужда да ви напомням да си стоите в стаята? — Той повдигна вежда.

Миранда се обърна и се втурна в стаята. Браг се обърна сериозно към леля й.

— Аз ще съм долу и ще взема съседната на вашата стая. Никой няма да се опита да направи нищо, не бойте се.

Елизабет зяпна.

— Да се опита да направи нещо ли? Мили боже! Какво искаш да кажеш?

Браг видя Миранда да стои като истукана до прозореца, а на лицето й бе изписан неподправен ужас. Идеше му да се убие.

— Само не се притеснявайте — рече той рязко. — Ще сте в безопасност, ако заключите вратата. — Той я хлопна и си тръгна.

Тълпата долу бе по-лоша, отколкото някога бе виждал, но просто такъв му бе късметът. Той нямаше намерение да мърда от фоайето, освен за да легне пред вратата на Миранда.

Браг се настани удобно на края на една дървена маса, облегнал гръб на стената. Срещна преценяващия поглед на мексиканеца. Мъжът задържа очите му за миг, достатъчно дълго, за да покаже, че не се бои. После, като се усмихна леко, той нехайно огледа стаята. В този момент Браг усети някакво дълбоко предчувствие. Мъжът изглеждаше мелез и ако наистина бе такъв, значи бе изключително опасен противник. Погледът му се премести върху якият брадат мъж, който открито изучаваше Браг, също без да трепне. Внезапно се усмихна, каза нещо на другаря си — слаб, мазен блондин — и двамата се ухилиха похотливо. Браг се сети за кого си говорят, но не им обърна внимание.

— Красивото момиче жена ли ти е?

Браг се обърна към длъгнестия червенокос мъж от лявата му страна.

— Да — отвърна той с остър поглед.

Мъжът, облечен в кожени панталони и памучна риза, се усмихна радушно.

— Голям късметлия си. Тя е истинска прелест.

Браг кимна, без да се усмихне. Реши да се държи любезно.

— Познаваш ли някой от тия хора тук?

Мъжът вдигна рамене.

— Срещал съм се с някои по време на пътуванията ми.

— Често ли минаваш по тия места?

Червенокосият кимна.

— Аз съм земемер — рече той. — Казвам се Макдермот, Тим Макдермот.

— Браг — представи се той на свой ред. — Значи издирваш земя за заселване?

— Да. Всъщност вече съм намерил четиристотин хиляди акра на север от тука, горе по Червената река. Надявам се да намеря триста семейства, които да я заселят.

— Дано да имаш късмет — каза Браг. — Тук е много див край.

— Има хубава земя за земеделие и за животни — рече Макдермот.

Браг кимна.

— Познаваш ли онзи човек? — попита той не съвсем нехайно.

— А, един от страстните почитатели на жена ти — Макдермот погледна към тъмният брадат мъж. — Не, боя се, че не.

— Ами оня? — Браг обърна спокоен поглед към мексиканеца, чийто черни очи, също толкова невъзмутими, срещнаха погледа му в мълчалив поздрав, а може би предизвикателство.