Бренда Джойс - Огнена стихия

Грант й говореше нещо.

Сторм се изчерви и отмести очи от Брет.

— Прощавай, не те чух.

Грант се засмя.

— Знам, че той е по-хубав от мен, но все пак съм дълбоко наранен!

Лицето на Сторм пламна. Слава богу, прислужницата ги прекъсна, за да я попита дали иска закуска.

— Да, моля — извика тя с бясно пулсиращо сърце. Господи, как се бе изложила! Как беше могла да го зяпа така?!

— Жена ми Марси ще дойде днес следобед да те посети — продължи Грант.

Сторм се вцепени.

— Защо?

— За да ти каже добре дошла в града.

— Ще я харесаш, Сторм — добави Пол. — Тя е само няколко години по-голяма от теб. Надявам се, че ще станете добри приятелки.

Сторм се усмихна едва-едва.

— Днес тя ще те заведе при шивачката — каза Пол с надеждата да я зарадва. Сторм се уплаши.

— Днес ли?

— Ти наистина имаш нужда от дрехи — отбеляза Пол.

Сторм наведе очи към чинията си. Ето че се започваше.

— Татко заминава утре — каза твърдо тя — и предпочитам да изчакам, докато той си иде.

— Не се притеснявай — каза й Дерек, галейки ръката й.

— Щом като следобедът ти ще е зает, ще замина още днес.

Беше ужасена.

— Сигурен ли си, че не искаш да останеш? — попита Пол. — Поне за няколко дни?

Да знаеш, че имам не само ранчо, което трябва да наглеждам — каза Дерек, — но и най-красивата и любяща жена в света, която ме очаква. — Той се ухили. — Може да приличам на пълен глупак, но тя дяволски ми липсва.

— Тате, моля ти се, не тръгвай днес — прошепна настоятелно Сторм, извръщайки поразително сините си очи към него.

— Наистина трябва да си ходя, миличка — каза нежно той. — Горе главата, Сторм. След няколко седмици така ще се забавляваш, че дори няма да искаш да се връщаш у дома. — Но изведнъж изражението му се промени и той прибави: — Но ще го направиш.

Сторм вече не беше гладна. Татко й си тръгваше днес! По дяволите тази Марси Фърлейн с дружелюбието й, по дяволите всички, дето го караха да си тръгне! Тя гледаше втренчено в чинията си, но не виждаше яйцата. Беше в паника. Тя, която беше побеждавала команчи, която сам самичка се беше изправяла срещу мечка гризли, която беше нападана от бандити. Тогава не се беше изплашила, а сега се страхуваше. През целия си живот се бе намирала под сигурната закрила на семейството си. Въпреки че Дерек понякога бе заминавал понякога по работа, майка й и братята й винаги бяха до нея. Никога не се беше делила от семейството си.

Взрян в нея през масата, Брет я съжали. Тя наистина беше само едно дете. Бе толкова ясно, че не иска да остава в Сан Франциско, нито да се дели от баща си. Тя бе диво, красиво дете. Почти жена.

— Скъпа, имам чудесни новини за теб — каза Пол. Сторм успя да вдигне очи към него, опитвайки се да скрие отчаянието си.

— Семейство Фърлейн ще правят малко соаре в петък в твоя чест.

— Какво?! — хлъцна тя.

— За да те представят на някои от младите хора в града, както и на някои ергени.

Тя не можеше да повярва. Петък — след само пет дни! Мили боже! Трябваше да се събира с елегантни мъже и жени — не можеше да го направи!

— Много мило от ваша страна — усмихна се Дерек на Грант, пронизвайки дъщеря си с твърд, нетърпящ компромиси поглед.

— За нас е удоволствие — отвърна Грант.

— Да, благодаря ви — едва процеди Сторм и стана. — Извинете ме, моля. — Обърна се и изхвърча от стаята.

Четиримата мъже се загледаха след нея, Пол и Грант с изненада, Брет с изненада и възхищение от извивките на тялото й, а Дерек с разбиране. Той се извърна към Грант.

— Моля да я извините — каза той меко. — Но истината е, че тя никога не е попадала в такава ситуация и е изнервена. Моя грешка. Възпитал съм я с братята й като момче. Май не знае, че вече е жена. Тя се чувства като у дома си на седлото, но не и в изисканите салони.

— Всичко е наред — каза Грант. — Разбирам прекрасно.

Сторм си беше донесла един хубав костюм, който Миранда беше преправила в последния момент, тъй като бе твърде тесен в раменете и гърдите. Беше костюм за пътуване от кафяв шевиот, състоящ се от късо елече, обшито с черна дантела, и подходяща пола. Под елека Сторм носеше бяла риза с волани и висока яка. Слагаше също така единствената си долна риза, кюлоти и две фусти. В този вид се чувстваше странно и неудобно, но баща й бе настоял тя да се появи така пред Марси.

Бе опитала няколко пъти да го убеди да се върнат заедно у дома, но Дерек беше останал непоколебим. Тя разбра, че този път няма да стане нейното. И ето че той си беше заминал. Ей така, изоставяйки я на тези чужди хора… Сторм се загледа през прозореца на салона.