Бренда Джойс - Огнена стихия

По пътеката се задаваше елегантен екипаж, теглен от красива златиста кобила и управляван от единствената пътничка, вероятно Марси Фърлейн. Когато каретата наближи парадния вход, Сторм се извърна. Тя бе сама в къщата с изключение на прислугата, тъй като Пол беше отишъл в кабинета си в банката, която притежаваше.

Сторм стърчеше нервно в един ъгъл на салона, когато икономът обяви пристигането на Марси. Тя премина покрай него като вихрушка — красива жена с кестенява коса и синьозелени очи, по-ниска от Сторм, пищна и великолепна. Беше облечена в синя рокля, която се стори на момичето твърде скандално изрязана в деколтето. Бели дантелени ръкавици покриваха ръцете й, а на главата й бе кацнала под дързък ъгъл кокетна шапчица. Тя се движеше с неукротима енергия.

— А ти трябва да си Сторм. От месеци чакам да те срещна, още откакто Пол ми каза за пристигането ти.

Поздравът й изглеждаше искрен. Лицето на Марси беше идеално сърцевидно, устните й — пълни и червени, а тенът на кожата й — подобен на млечнобелите цветове на магнолията. До нея Сторм се чувстваше отвратително грозна. Марси сияеше и топло стискаше ръката й. Сторм успя да се усмихне.

— Е, как ти харесва Сан Франциско? — попита Марси.

— Хубав е — едва промълви момичето.

— Дами, ще желаете ли нещо освежително? — попита икономът.

Сторм се обърка. Марси отвърна бързо:

— Не, благодаря, Барт. Сторм и аз сме заети. Ще я водя у мадам Ламот, а после ще я разведа из прекрасния ни град. Денят е чудесен! Идеален за разходка с карета.

Ако Марси забелязваше, че Сторм е необичайно тиха, то тя не го показваше. Преди Сторм да усети какво става, двете вече седяха във файтончето и обикаляха из града. Марси й сочеше забележителностите и изнасяше кратка историческа лекция.

— Виждаш ли тази сграда? Тухлената с готическите статуи. Горяла е петнайсет пъти през последните осем години. А онази къща виждаш ли я? Там живее семейство Сейнт Клер. Той се занимава с издателски бизнес. Тя пък е най-голямата клюкарка в града — заедно с дъщеря си Лиан. Не се притеснявай. Ще ги срещнеш много скоро. А това е „Миньорското момиче“. Брет Д’Аршан притежаваше този хотел. Така започна кариерата си. Ти си се запознала вчера с него, нали? О! Ето го и моят шурей. Рандолф! Рандолф!

Сторм гледаше „Миньорското момиче“ с интерес. Беше типичен салон за забавления, а при вида на мъжете в ризи и дънки тя прецени, че клиентелата се състои от работници. Един от прозорците беше счупен. Стените се нуждаеха от нова боя, и то отчаяно, а в табелата липсваха букви. Какво гнусно място, помисли тя със сериозно изражение на лицето.

— Сторм, това е Рандолф Фърлейн. Рандолф, Сторм Браг, братовчедката на Пол от Тексас.

Сторм вдигна поглед към по-младото копие на Грант, което се различаваше от него само по златистия цвят на косата си. Гледаше я с милата усмивка на Грант. Тя му се усмихна в отговор.

— Здрасти.

— Удоволствието е изцяло мое — промълви Рандолф, приседнал нехайно върху кафявия си жребец. — Надявам се, получили сте подобаващо посрещане, госпожице Браг.

— Да.

— С нетърпение очаквам петъчната вечер — каза той.

Сторм кимна, сконфузена. Той явно искаше да каже, че няма търпение да се срещнат отново.

— Аз също — отвърна му тя. Това като че ли беше най-неангажиращият отговор.

Очите му светнаха от удоволствие.

— Значи дотогава! Освен, разбира се, ако не желаете да пояздите с мен някой път преди това?

Сторм се стресна, но тъй като обичаше да язди, му отвърна с искрен ентусиазъм:

— О, да, с удоволствие. Демон има нужда от ежедневно раздвижване или заплашва да затлъстее.

— Демон значи е вашият кон?

Тя кимна гордо.

— Отгледала съм го от парче месо.

— Е, тогава незабавно ще попитам Пол дали мога да ви посетя. — Той се усмихна широко, кимна на Марси и отмина. Марси се ухили.

— Ранди е чудесен млад мъж. Ухажва те.

Сторм я погледна, смутена.

— Как така?

Марси забеляза неразбирането на лицето й.

— Той мисли, че си хубава, и е прав.

Сторм се изчерви.

— Това е смешно. Той просто беше учтив.

Марси я огледа.

— Не си ли имала ухажори в Тексас, Сторм?

Тя поклати глава.

— Аз съм само на седемнайсет.

Тя не осъзнава хубостта си, помисли Марси очарована. Нито пък разбира мъжете!

— Каза, че Брет е притежавал „Миньорското момиче“ — смени темата Сторм.

Марси подкара конете, стараейки се да избегне другите карети и пешеходците. Тя хвърли поглед към момичето, което изглеждаше невинно и естествено любопитно.