Бренда Джойс - Огнена стихия

— Точно така.

— Но… Това не изглежда възможно.

— Защо? Защото Брет е такъв джентълмен? — Марси се разсмя. — Всички започваме отнякъде, мила. Освен това Брет беше само на двайсет и една, когато купи дела си в този хотел, най-вече с парите от златото, което бе намерил, въпреки че му трябваха и няколко ръце от покера.

— Той комарджия ли е?

— Той е собственик на салони за забавления, хотелиер, ресторантьор и собственик на земя — освен другите неща. — Марси отново погледна към Сторм. Момичето показваше доста голям интерес към Брет. Започна да обмисля възможността, но подобна двойка й се стори невъзможна. Първо, Брет беше ужасен женкар, а и така рафиниран. Пък и харесваше красиви, елегантни жени. Не, не ги виждаше заедно. Но… и по-странни неща се бяха случвали.

— Значи той все още е собственик на онази игрална зала?

— Не, той първо откупи дела на партньора си, после продаде всичко и купи „Златната дама“, която е един от най-елегантните салони в града. О, Брет ще се разстрои, ако ме чуе. Най-елегантният — коригира се тя.

— Прилича на комарджия — промърмори Сторм. — Сигурно и ден не е работил честно през живота си.

— Това не е вярно — каза остро Марси.

Сторм извърна очи, но не отстъпи от думите си.

Салонът на мадам Ламот беше в другата част на града, близо до района на банките между улица Маркет и Ембаркадеро. Марси спря конете и елегантно слезе; Сторм вдигна полите си до коленете и скочи на земята. Марси я зяпна шокирана. Един мъж се разсмя зад тях. Двете се обърнаха и видяха Брет върху величествен сив жребец, очевидно породист.

— Дами — промълви той, все още подсмихвайки се.

Сторм пламна, осъзнавайки, че е направила грешка, но въобще и не беше помислила какво прави. Цял живот беше скачала от конете и каретите.

— Добър ден, Брет — топло каза Марси. — Накъде си?

— Към банката. — Той се ухили. — Накъде другаде? — Очите му се плъзнаха към Сторм. Костюмът й бе ужасен, но нищо не можеше да прикрие поразителната й външност. При вида на поруменелите й бузи усмивката му се разшири. След това забеляза как косата й прелива в различни оттенъци на светло и тъмно злато под слънчевите лъчи. Все още беше с онази дебела плитка, която се спускаше по гърба й.

— По магазините, а? — попита той.

— Точно така — отвърна Марси.

— Нуждаете ли се от помощ? — Погледът му не се отместваше от Сторм. Тя също не можеше да отклони очи от този топъл, приласкаващ поглед. Марси се намеси.

— Хайде, Брет, не бъди такъв навлек.

Брет докосна ръба на черния си цилиндър с два пръста и отново погледна към Сторм. След това се обърна и отмина, яздейки така, сякаш се беше родил на седлото.

— Сторм… — каза Марси, без да е сигурна как да започне.

— Не помислих — бързо отвърна Сторм, разбирайки какво иска да каже другата жена.

— Другия път гледай мен. Една дама трябва да се движи грациозно, бавно и освободено.

Сторм бе ужасно притеснена от факта, че онзи комарджия я беше видял да скача от каретата.

— Марси, да ти кажа правичката, хич не ми се ще да бъда дама, не искам и тези дрехи. Искам просто да се върна у дома, в Тексас.

Марси я загледа за момент, след което сложи нежно ръка на рамото й. Двете тръгнаха към магазина.

— Е, или ще се цупиш в продължение на шест месеца, или ще се възползваш от тази великолепна възможност!

Сторм я слушаше с половин ухо. Магазинът за дрехи на мадам Ламот бе най-големият, който някога беше виждала. Имаше изложени готови модели за продажба. Няколко жени разглеждаха разнообразния асортимент. И аксесоари — шапки, ръкавици, шалове, пантофки, бонета, игли за шапка, дантелени ленти, панделки… Сторм никога не беше съзирала нещо подобно. Ниска, набита жена, облечена в небесносин муселин, притича към тях.

— Мадам Фърлейн! Толкова се радвам да ви видя!

— Мадам Ламот, искам да се запознаете с братовчедката на Пол Лангдън, Сторм Браг. Тя ще има нужда от пълен гардероб възможно най-скоро. Но първо ще купим няколко готови рокли. Надявам се, че ако се нуждаят от поправки, те ще могат да се свършат днес?

— Certairiement! 3 3 Разбира се (фр.) — Б.пр. — Дребната дама сияеше, оглеждайки фигурата на Сторм с бързо, набито око. — Мадмоазел е толкова висока. Всичко готово ще й бъде твърде късо.

Марси не беше помислила за това. Замислено разгледа девойката, която се изчерви притеснено заради омразното описание, „висока“.

— Не се притеснявай — каза успокояващо Марси. — Все ще се намери нещо подходящо.