Бренда Джойс - Тайни

Един дълъг миг измина в мълчание.

— Няма да си първата жена, която ще видя гола — изрече Слейд накрая.

Реджина пребледня. Думите му не й подействаха успокоително. Дори напротив — възбудиха неистов гняв. Сега беше по-твърдо решена от всякога да остане напълно облечена.

Слейд не се опита да я убеждава отново. Преди тя да осъзнае какво става, той я завъртя пред себе си и я притисна в желязната хватка на ръцете си. Реджина не спираше да крещи, докато пръстите му се бореха с връзките на корсажа й. Този мъж очевидно имаше богат опит в свалянето на дамски корсажи. Тази мисъл й се стори също толкова отблъскваща, колкото и първата. Вбесена едновременно от безобразната му постъпка и от обидната ловкост, с която се справяше с дрехите й, Реджина се гърчеше като змиорка. Неведнъж Слейд се видя принуден да прекрати за миг усилията си, за да я хване по-здраво. Когато най-сетне успя, и двамата бяха задъхани и поруменели от борбата.

— Стига! — извика Реджина, излязла извън кожата си от гняв. Ужасяваше я мисълта, че стои почти гола пред очите на този мъж и единствено копринената й долна риза прикриваше гърдите й от него. Влудяваше я и неговият поглед, който се плъзна подробно по тялото й, сякаш Искаше да инспектира съдържанието на бельото й. — Достатъчно! Няма да съблека ризата си. Върни ми дрехите! — След кратка пауза, тя добави почти умолително: — Моля те!

— Ще трябва да свалиш всичко, преди да си хванала пневмония. Аз няма да гледам.

Реджина вилнееше като фурия.

— И защо ти е да гледаш? Ти вече получи каквото искаше.

— Ако наистина мислиш така, много се лъжеш.

Реджина обгърна още по-плътно тялото си с ръце, сякаш се надяваше по този начин да изтрие погледите му от кожата си; лицето й гореше. Дори не се осмеляваше да осъзнае последните му думи.

— Няма да си сваля ризата — повтори решително тя. — А сега ще мога ли да получа дрехите си обратно?

Слейд нави ризата си на топка и я хвърли право към нея.

— Сваляй проклетата риза и облечи това!

Реджина го погледна като разярена тигрица, но не посегна към дрехата. Това би било недопустимо. Нямаше да се разголи пред този мъж. Шокът затрудняваше дишането й.

— Не.

— Е, принуждаваш ме да сторя нещо, което няма да е по вкуса ми — промърмори Слейд под носа си.

Реджина едва бе започнала да се отпуска, но това продължи само две секунди.

С решително изражение на лицето Слейд сграбчи копринената й риза. Реджина реагира мигновено — опита се да изтръгне фината материя от ръката му. В следващия момент ризата изпращя и се разкъса на две.

Един дълъг миг вниманието на Слейд бе изцяло съсредоточено върху нея. Тя се сепна и покри тялото си с ръце. Лицето й беше бяло като тебешир, дишането й — накъсано. Не можеше да пророни и дума, не вярваше, че това наистина й се случва.

Слейд поне имаше благоприличието да се изчерви.

— Не съм искал да разкъсам проклетата риза върху тялото ти.

Реджина стоеше неподвижна, притиснала с ръце голите си гърди, за да се предпази от изгарящия му поглед. Думите му извикаха в съзнанието й представа, която не би трябвало да я привлича: Слейд, мълчаливо приведен над нея, да къса нетърпеливо дрехите й в прелюдия към любовната игра. Тя потръпна. Нима такива сцени бяха достойни за въображението на една дама? Как изобщо й бе хрумнало подобно нещо? — Елизабет, исках само…

— Не! — извика тя като обезумяла, гласът й проехтя неестествено в тишината на нощта. — Не ме интересува какво си искал да направиш! Виж какво направи в действителност! Как можа? Как можеш да се отнасяш към мен по такъв начин?

Руменината по лицето му се сгъстяваше с всяка нейна дума. За миг острите им погледи се срещнаха, после се пръснаха в различни посоки.

— Прости ми. Права си. — Той отново й подаде ризата си, тя я пое, без да отмества ръце от гърдите си. — Облечи това. Аз отивам да взема одеяло.

Реджина все още трепереше, но едва ли само от студа. Страхуваше се, че е полугола с почти непознат мъж в горския гъсталак. Страхуваше се от самия Слейд. Боеше се, че преди миг бе видял гърдите й. Слава богу, той излезе от кръгчето светлина, осветено от единствената факла, и потъна някъде в тъмнината.

Реджина премигна объркано при вида на ризата му, неговата риза. Лицето й отново се окъпа в гъста руменина. Как би могла да облече тази риза? Тази риза беше снежно бяла и памучна, омекнала от честото пране и затоплена от неговото тяло. Тя преглътна. Как би могла да облече тази дреха, когато само преди миг тя бе покривала неговото тяло? Как да я сложи върху голите си гърди? Ако го направеше, това щеше да е най-интимният акт, който някога е споделяла с мъж, беше сигурна в това. Но самата идея, тази безумна идея я зашеметяваше и я оставяше без дъх.