Бренда Джойс - Тайни

— Предполагам, че аз ще трябва да се върна у дома — прошепна колебливо тя и неволно се обърна към Слейд. Въпросителният й поглед срещна неговия.

Но той не й отговори нищо. Изражението на лицето му беше мрачно и непроницаемо.

— Точно това исках да обсъдим — каза Рик. — Не мисля, че е редно да пътуваш сега, когато нямаш никакви спомени за миналото си. И със сигурност не бива да заминаваш сама.

Дотук Реджина бе напълно съгласна с него. Самата мисъл да пътува в такова състояние й се струваше отблъскваща, но истинската причина се криеше по-дълбоко. Тук поне имаше вече нещо познато, а домът й беше само далечен мираж, който би трябвало да я привлича, но при конкретните обстоятелства не й предлагаше никакво успокоение.

— Предполагам — промълви бавно тя, като се опитваше да сдържи импулса си да погледне отново към Слейд, — че когато моята компаньонка се съвземе, бихме могли да заминем заедно.

Рик сякаш се поколеба.

— Госпожа Шрьонер почина вчера, малко след пристигането на влака и доста преди да се появите вие със Слейд.

Реджина беше потресена.

— Винаги бих могъл да изпратя един от синовете си да те придружи — добави Рик, — но дори и така, не съм сигурен, че ти си готова да пътуваш. Лекарят е твърдо против тази идея.

Реджина не си спомняше нищо за своята починала компаньонка, но мисълта й работеше бързо.

— Трябва да изпратя писмо до роднините на госпожа Шрьонер, ако успеем да ги открием.

— Не се притеснявай за това. Вече се погрижих за всичко, но ако искаш да пишеш на тези хора, аз съм готов да изпратя посланието ти.

Реджина кимна.

— Дали моята доведена майка ще ме приеме, ако се върна у дома?

Рик се намръщи.

— Сюзън се омъжи шест месеца след смъртта на Джордж. В продължение на един месец, откакто се върна от Лондон, ти беше нейна гостенка, но се съмнявам, че тя е била доволна от този факт. Тя е почти на твоята възраст, а ти си дяволски привлекателна. Не мисля, че ще приветства идеята непрекъснато да се навърташ около нея.

Реджина замълча. Думите на Рик никак не я изненадаха. Изглеждаше й логично една наскоро омъжена жена да иска да се усамоти със съпруга си, а фактът, че доведената й майка беше почти на нейната възраст правеше присъствието й още по-нежелателно. Тази мисъл й причини остро главоболие. Погледът й неволно се насочи към Слейд. Той се бе настанил върху бюрото и изучаваше съдържанието на подноса със закуската, сякаш виждаше в него нещо особено занимателно. Реджина искаше да привлече вниманието му, но той изглеждаше твърдо решен да я избягва. Но ако не можеше да се върне у дома, в Сан Луис Обиспо, къде тогава щеше да отиде?

— Мисля, че известно време можеш да останеш тук, в Мирамар, при моето семейство — обади се Рик.

— Това е много мило от ваша страна! Много мило! — Стори й се, че дочува Слейд да ръмжи неодобрително, но не беше сигурна. — Но защо ви е да ме приемете сред вас? — попита настоятелно Реджина, изумена от щедростта на възрастния човек. — Защо ви е да правите това? Може да мине много време, преди да си възвърна паметта. — Ако въобще някога си я възвърна, добави мислено тя.

— Защото вярвам в здравите семейни връзки — отвърна Рик. — Джеймс те обичаше. Той беше мой син. Що се отнася до мен, аз те възприемам като част от семейството. Мястото ти е при нас, в Мирамар. Ние ще се грижим за теб, докато се възстановиш.

Реджина вкопчи нокти в дланите си. Тя беше изпаднала в нужда, а този човек й предлагаше убежище. Беше му благодарна за това. А и Слейд щеше да бъде там. Не можа да се сдържи, да не помисли и за това.

— Благодаря — прошепна тя и се осмели да погледне към Слейд.

— Ти имаш избор. — Гласът му беше хладен и скован. — Ако искаш да отидеш при доведената си майка в Сан Луис Обиспо, аз ще те отведа. Ако искаш да заминеш за Лондон, ще ти намеря компаньонка. Ти си богата наследница, Елизабет, и можеш да си го позволиш.

Тя простена мъчително.

— Не искаш да остана, нали?

— Не съм казал такова нещо — отвърна й хладно Слейд. — Опитвам се само да ти обясня, че си зряла и самостоятелна жена.

Той не искаше тя да остава. Тази мисъл я зашемети. Чувстваше се залепена за стола си. Слейд не само че не искаше тя да остане, но й предлагаше помощ, за да замине. Реджина се чувстваше предадена. Но над всичко останало надделяваше болката — та тя му се бе доверила, тя изпитваше нужда от него.

— Не можеш ли да се насилиш да бъдеш учтив с годеницата на брат си? — извика Рик. — Не виждаш ли колко е разстроена?